1След това видях – ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец. (Ез 9:4; Йоил 3:5; Авд 1:17; Отк 7:4)2И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Ез 1:24)3Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята. (Отк 5:9)4Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца.5В устата им не се намери лъжа – те са непорочни пред Божия престол[1]. (Соф 3:13)
Три ангела възвестяват съд
6И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе. (Отк 8:13)7Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ (Изх 20:11)8И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото[2] напои всички народи със силното вино на блудството си.“ (Ис 21:9; Ер 51:7; Отк 18:2)9И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си, (Отк 13:16)10той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца. (Бит 19:24; Пс 11:6; Пс 75:9; Ис 51:17; Ис 51:22; Ер 25:15; Ез 38:22; Отк 16:19; Отк 19:15)11Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“ (Ис 34:10; Отк 19:3)12Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус. (Отк 13:10)13И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“
Земята е узряла за съд
14И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп. (Дан 7:13)15И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“ (Ер 51:33; Йоил 4:13; Мт 13:39)16Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.18И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“ (Отк 6:9; Отк 8:3)19Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв. (Ис 63:2; Йоил 4:13; Отк 19:15)20Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.
Откровение 14
Верен
1И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Отец написано на челата им.2И чух глас от небето, като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на арфисти, които свиреха с арфите си.3И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи тази песен освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са девственици. Те са онези, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени измежду хората като първи плодове за Бога и за Агнето.5И в устата им не се намери лъжа, те са непорочни.6И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ.7И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!8И друг, втори ангел, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките нации с виното на своето разпалено блудстване.9И друг, трети ангел, ги следваше и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,10той също ще пие от виното на Божията ярост, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му, и ще бъде мъчен с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето.11И димът от тяхното мъчение ще се издига за вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой ни денем, ни нощем, нито който и да е друг, който приема белега на името му.12Тук е нужно търпението на светиите; на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Иисус.13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени мъртвите, които отсега нататък умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им ги следват.14И видях, и ето, бял облак, и на облака седеше Един, който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец и в ръката Си – остър сърп.15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, който седеше на облака: Прати сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже жетвата на земята е презряла.16И Онзи, който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята и земята беше ожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като и той държеше остър сърп.18И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло.19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост.20И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.