Влезте безплатно

Матей 26

Съвременен български превод



1 Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си: (Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 11:45) 2 „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“ (Изх 12:1) 3 Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа 4 и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият. 5 „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“ 



6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, (Мк 14:3; Йн 12:1) 7 пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше. (Лк 7:37) 8 Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване? 9 Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“ 10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене; 11 защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате. (Вт 15:11) 12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“ 



14 Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците (Мк 14:10; Лк 22:3) 15 и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника. (Мт 27:3) 16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде. 



17 А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ (Мк 14:12; Лк 22:7; Лк 22:21; Йн 13:21) 18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“ 19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря. 20 А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици; 21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“ 22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“ 23 А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. (Пс 41:10) 24 И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“ (Йн 17:12) 25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“ 26 И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ (Мк 14:22; Лк 22:14; 1 Кор 11:23) 27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички, (1 Кор 10:16) 28 защото това е[1] Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете. (Изх 24:8; Зах 9:11) 29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“ 30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. (Мк 14:26; Лк 22:31; Лк 22:39; Йн 13:36; Йн 18:1) 



31 Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“ (Зах 13:7; Мт 26:56; Мк 14:27; Лк 22:31; Йн 13:36; Йн 16:32) 32 А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“ (Мт 28:7; Мт 28:16) 33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“ 34 Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ (Мт 26:75) 35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици. 



36 След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ (Мк 14:32; Лк 22:39; Йн 18:1) 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ (Йн 12:27) 39 И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ (Мт 20:22; Евр 5:7) 40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ (Мт 6:13; Лк 11:4) 42 Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ (Мт 6:10) 43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“ 



47 И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа. (Мк 14:43; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3) 48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“ 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се[2], Учителю!“ И Го целуна. 50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото. 52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат; 53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“ 55 После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте. (Лк 19:47; Лк 21:37; Йн 18:20) 56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 



57 А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите. (Мк 14:53; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:12; Йн 18:19) 58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59 А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт; 60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61 и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“ (Мт 27:40; Йн 2:19) 62 И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“ (Мт 27:12) 63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“ (Ис 53:7) 64 Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“ (Пс 110:1; Дан 7:13) 65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си[3] и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му. 66 Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“ (Лев 24:16; Йн 19:7) 67 Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници (Ис 50:6) 68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“ 



69 А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“ (Мк 14:66; Лк 22:54; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25) 70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“ 71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“ 72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“ 73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“ 74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел. 75 И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака. (Мт 26:34) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Матей 26

Верен

1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си: 2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие. 3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа, 4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият; 5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа. 6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон, 7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата. 8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това? 9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните. 10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен. 11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам. 12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение. 13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи. 14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза: 15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника. 16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде. 17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата? 18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си. 19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата. 20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици. 21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. 22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи? 23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде. 24 Човешкият Син отива, както е писано за Него[1]; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил. 25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза. 26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло. 27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички! 28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. 29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец. 30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. 31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат[2].“ 32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея. 33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна! 34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Менст. 75;. 35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици. 36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля. 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува. 38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен. 39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш. 40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен? 41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна. 42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля. 43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали. 44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи. 45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава. 47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини. 48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше. 50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха. 51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото. 52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат. 53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? 54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде такаст. 24;? 55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте. 56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците[3]. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините. 58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края. 59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият, 60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха: 61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя. 62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? 63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син? 64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите? 66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание. 67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха: 68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари? 69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина. 70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш. 71 И когато излезе в преддверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина. 72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека. 73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава. 74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя. 75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Менст. 34;. И той излезе вън и плака горко. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.