Влезте безплатно

Марко 9

Съвременен български превод

1 И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“ 



2 А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. (Мт 17:1; Лк 9:28; 2 Пет 1:17) 3 Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. 4 И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ 6 Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. (Мк 14:40) 7 Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ (Вт 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1; Мк 1:11; Евр 1:5; Евр 5:5) 8 И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам. 9 А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. 10 Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите. 11 И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ (Мал 3:23) 12 А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, (Ис 53:3; Мк 8:31) 13 казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“ (Мт 11:14) 



14 Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. (Мт 17:14; Лк 9:37) 15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. 16 Той ги[1] попита: „За какво спорите с тях?“ 17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. 18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ 19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ 20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. 21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. 22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ 23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ 24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ 26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. 27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана. 28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ 29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“ 



30 Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае, (Мт 17:22; Лк 9:43) 31 като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“ (Мк 8:31; Мк 10:33; Лк 24:7) 32 Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат. 



33 След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“ (Мт 18:1; Лк 9:46) 34 Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям. (Лк 22:24) 35 Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ (Мт 20:26; Мт 23:11; Мк 10:43; Лк 22:26) 36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза: 37 „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20) 



38 Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“ (Лк 9:49) 39 А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене. 40 Защото, който не е против вас[2], той е с вас. (Мт 12:30; Лк 11:23) 41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови[3], истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си. (Мт 10:42) 



42 А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. (Мт 5:13; Мт 18:6; Лк 14:34; Лк 17:1) 43 Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, (Мт 5:29) 44 където червеят им не умира[4] и огънят не угасва[5]. 45 Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, 46 където червеят им не умира и огънят не угасва. 47 Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, 48 където червеят им не умира и огънят не угасва. (Ис 66:24) 49 Защото всеки с огън ще се осоли[6] и всяка жертва със сол ще се осоли. 50 Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще и добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“ (Мт 5:13; Лк 14:34; Рим 12:18) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 9

Верен

1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила. 2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. 3 Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели. 4 И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус. 5 Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия; 6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много. 7 И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте. 8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус. 9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. 10 И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите[1]. 11 И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде? 12 А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. 13 Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него. 14 И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях. 15 И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха. 16 И Той попита книжниците: За какво спорите с тях? 17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух. 18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха. 19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен. 20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. 21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство. 22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни! 23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва. 24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие! 25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него! 26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло. 27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана. 28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? 29 А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост). 30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това. 31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне. 32 Но те не разбраха думата[2] и се страхуваха да Го попитат. 33 И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя? 34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям. 35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. 36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза: 37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил. 38 Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва. 39 А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови. 40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас. 41 Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. 42 А който съблазни[3] едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. 43 И ако те съблазнява[4] ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, 44 (където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 45 И ако те съблазняваили: подвежда към грях кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън, 46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“). 47 И ако те съблазнява[5] окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, 48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“. 49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). 50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.