Влезте безплатно

Марко 4

Съвременен български превод



1 Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. (Мт 13:1; Мк 3:9; Лк 5:1; Лк 8:4) 2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше: 



3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. (Мт 13:3; Лк 8:5) 4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. (Як 1:11) 7 Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. (Ер 4:3) 8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ 9 И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ (Отк 2:7) 10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“ (Ис 6:9; Мк 8:18) 13 Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? (Мк 8:21) 14 Сеячът сее словото. 15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. (2 Сол 1:4) 18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“ 



21 И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? (Мт 5:15; Лк 8:16; Лк 11:33) 22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. (Мт 10:26; Лк 12:2) 23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 24 Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. (Мт 7:2; Лк 6:38) 25 Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“ (Мт 13:12; Мт 25:29; Лк 19:26) 



26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“ (Йоил 4:13) 



30 И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? (Ис 40:18; Мт 13:31; Мт 13:34; Лк 13:18) 31 То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. (Мт 17:20; Лк 17:6) 32 Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“ (Пс 104:12; Ез 17:23; Ез 31:6; Дан 4:9; Дан 4:18) 33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко. 



35 В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ (Мт 8:18; Мт 8:23; Лк 8:22) 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. (Пс 65:8; Пс 106:9; Пс 107:23) 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 4

Верен

1 И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото. 2 И ги поучаваше много с притчист. 33-34; и им казваше в поучението Си: 3 Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее. 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто. 9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша[1]. 10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. 11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; 12 така че „гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)“. 13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово. 16 Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат; 17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат[2]. 18 Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото, 19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно. 20 А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно. 21 И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника? 22 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. 23 Ако има някой уши да слуша, нека слушаст. 9;. 24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. 25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 26 И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята; 27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае. 28 Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа. 29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30 Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим? 31 То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята. 32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му. 33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат. 34 А без притча не им говореше[3], но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. 35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна. 36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в лодката, както беше; и имаше и други лодки с Него. 37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху лодката, така че лодката вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. 40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват? 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.