Влезте безплатно

Лука 20

Съвременен български превод



1 Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него (Мт 21:23; Мк 11:27) 2 и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ 3 Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ 5 А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 6 Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ 7 И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ 8 Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“ 



9 И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. (Мт 21:33; Мк 12:1) 10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. 11 Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. 12 Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. 13 Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ 14 Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ 15 И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ 17 Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22) 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Ис 8:14; Дан 2:34; Дан 2:44) 19 Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. (Лк 6:11; Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 22:2) 



20 Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. (Мт 22:15; Мк 12:13) 21 И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. 22 Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ 23 Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате[1]? 24 Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ 25 Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Рим 13:6) 26 И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха. 



27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8) 28 „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ (Вт 25:5) 29 И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. 30 Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. 31 Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. 32 След всички умря и жената. 33 И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“ 34 А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. 35 Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. 36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. 37 А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6; Изх 3:15; Д А 3:13) 38 Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“ (Вт 4:4) 39 На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ (Мт 22:46; Мк 12:32; Мк 12:34) 40 И не смееха вече да Го питат за нищо. 



41 А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мк 12:35) 42 Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Д А 2:34; Евр 1:13) 43 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“ (1 Кор 15:25) 44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“ 



45 И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: (Мт 23:1; Мт 23:5; Мк 12:38; Лк 11:43) 46 „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 47 които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 20

Верен

1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, пред Него застанаха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха: 2 Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти е дал тази власт? 3 И Той им отговори и каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, и Ми отговорете: 4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? 5 А те разсъждаваха помежду си, като казваха: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? 6 Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк. 7 И отговориха, че не знаят откъде е. 8 Тогава Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това. 9 И започна да казва на народа тази притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на лозари и отиде в чужбина за дълго време. 10 И на определеното време прати един слуга при лозарите, за да му дадат от плода на лозето; но лозарите го биха и го отпратиха празен. 11 И изпрати друг слуга, а те и него биха, безсрамно го оскърбиха и го отпратиха празен. 12 Изпрати и трети, но те и него нараниха и изхвърлиха. 13 Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят. 14 Но лозарите, като го видяха, разсъдиха помежду си, като казаха: Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше! 15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще им направи стопанинът на лозето? 16 Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, рекоха: Да не бъде! 17 А Той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е написано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“? 18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже. 19 И в същия час книжниците и главните свещеници търсеха да сложат ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. 20 И като Го наблюдаваха, изпратиха шпиони, които се преструваха, че са праведни, за да Го уловят за някоя Негова дума, така че да Го предадат на началството и на властта на управителя. 21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и не гледаш на лице, а учиш Божия път според истината; 22 право ли е за нас да даваме данък на императора, или не? 23 А Той разбра лукавството им и им каза: (Защо Ме изпитвате?) 24 Покажете Ми един динарий. Чий образ и надпис има? И (в отговор) казаха: На императора. 25 А Той каза: Тогава отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога. 26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. 27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28 Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ 29 А имаше седем братя. И първият взе жена и умря бездетен; 30 и вторият я взе и умря бездетен; 31 взе я и третият; така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца. 32 А после умря и жената. 33 И така, във възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена? 34 А Иисус им каза: Синовете на този свят се женят и се омъжват; 35 а онези, които се удостояват да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. 36 И не могат вече да умрат, понеже са като ангелите; и като синове на възкресението са синове на Бога. 37 А че мъртвите биват възкресени, това и Мойсей показа в мястото, където писа за къпината, когато нарече Господа „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“. 38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи. 39 А някои от книжниците в отговор казаха: Учителю, Ти добре каза. 40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат. 41 И Той им каза: Как казват, че Христос е Давидов Син? 42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, 43 докато положа враговете Ти под краката Ти.“ 44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е негов Син? 45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си: 46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздравите по пазарите, първите столове в синагогите и първите места по угощенията; 47 които изпояждат домовете на вдовиците и принасят за показ дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.