Йов 3:16 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия

1 След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си. (Ер 20:14; Сир 23:14) 2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми! 11 Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? (Йов 10:18) 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, (Ез 32:18) 14 при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, (Ис 14:9) 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! (Екл 6:3) 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си. 20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. (Отк 9:6) 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? (Йов 19:8) 24 Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, (Пс 42:4) 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

Верен

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си. 2 И Йов заговори и каза: 3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко! 4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина! 5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня! 6 Онази нощ – тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване! 8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан. 9 Да потъмнеят звездите на здрача ѝ, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората; 10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми. 11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема? 12 Защо ме приеха коленете и защо – гърдите, за да суча? 13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам – 14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини, 15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро. 16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина. 17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват. 18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват. 19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар. 20 Защо се дава светлина на страдащия и живот – на огорчените в душата, 21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят, 22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба; 23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил? 24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят. 25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи. 26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.