1„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. (Мт 5:27; Сир 9:5)2Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините?3Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника?4Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?5Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама,6нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност.7Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,8нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.9Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, (Пр 6:33)10нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея,11защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд;12защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.13Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене,14какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря?15Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба? (Пр 22:2)16Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?17Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?18Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.19Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,20не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?21Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,22нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,23тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.24Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“ (Пс 49:7; Пс 52:9; Пр 11:28; Сир 31:5)25Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,26ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, (Вт 4:19)27прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка –28това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.29Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? (Пр 24:17)30Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.31Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“32Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.33Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,34понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.35Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.36Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.37Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.38Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене,39ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните,40нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“ Край на думите на Йов.
Йов 31
Верен
1С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?2Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?3Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?4Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?5Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,6нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.7Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,8тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.9Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,10тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея –11защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;12защото това е огън, що до Авадон пояжда – изкоренил би всичките ми плодове.13Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,14какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?15Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?16Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,17или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло –18но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си –19ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,20ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,21ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;22то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!23Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.24Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! –25ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,26ако съм гледал слънцетобукв.: светлината, когато свети, или луната, ходеща във блясък,27и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми[1];28това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.29Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети –30дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва!31Ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му?32Чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника.33Ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,34понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата –35о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми! О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?36Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,37бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.38Ако нивата ми вика против мен и браздите ѝ заедно плачат,39ако съм изял плода ѝ без заплата или съм извадил душата на стопаните ѝ;40тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.