1Тогава Йов в отговор каза:2„Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.3О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол!4Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства.5Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал.6Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал.7Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.8Но ето обръщам се напред – няма Го, назад – не Го виждам; (Пс 139:7)9наляво ли върши нещо – не виждам, свия ли надясно – не съзирам,10тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато. (Пс 139:1)11Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах. (Пс 17:5)12От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си.13Той сам решава – кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва. (Ис 55:10)14Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене.15Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли – плаша се от Него. (Пс 119:120)16Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши,17понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“
Йов 23
Верен
1Тогава Йов отговори и каза:2Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.3О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!4Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,5узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.6Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.7Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.8Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;9наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.10Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.11Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.12От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.13Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.14Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.15Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.16Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,17тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.