1Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра и Марта. (Лк 10:38)2А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. (Йн 12:3)3Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“4Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ (Йн 9:3)5А Иисус обичаше Марта и сестра и, както и Лазар.6Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.7След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“8Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ (Йн 8:59; Йн 10:31)9Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Йн 8:12; Йн 9:4; Йн 12:35)10А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“11Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ (Мк 5:39)12Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“13Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.14Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.15Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“16Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“17Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.19Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. (Йн 12:9; Йн 12:17)20Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.21Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Йн 11:32)22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“23Иисус и рече: „Брат ти ще възкръсне.“24Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“25Иисус и рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. (Йн 5:21; Йн 8:51)26Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“27Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“ (Йн 1:9; Йн 6:14; Йн 18:37)28Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“29Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.30Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.31Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.32А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ (Йн 11:21)33Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано34рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“35Иисус се просълзи.36Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“37Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“ (Йн 9:1)38Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.39Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“40Иисус и рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“41Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият[1]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. (Йн 17:1)42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ (Йн 17:8)43След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ (Йн 5:28)44И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
Заговор за убийството на Иисус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 8:30)46А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.47Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“49Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, (Лк 3:2; Йн 18:13)50нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“51Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; (Йн 10:16)52и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.53И от този ден те се сговориха да Го убият. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 5:18; Йн 7:1; Йн 7:19; Йн 8:37; Йн 8:40)54Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.55Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.56Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ (Йн 7:11)57А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.
Йоан 11
Верен
1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен.2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.3И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е боленст. 36;.4А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея[1].5А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар.6И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.7След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?9Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.10Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.14Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.15Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярватест. 42;. Но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.17И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гробаст. 39;.18А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.20А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.21Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат мист. 32;.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти дадест. 41;.23Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.25Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;26и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?27Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света.28И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.32И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат мист. 21;.33Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.34И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Иисус се просълзи.36Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичалст. 3;!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?38А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.39Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъвст. 17;.40Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава[2]?41Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша[3].42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш[4], но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил[5].43Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.49А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,50нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.51Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.53И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.54Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.56И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.