Иисус Навин 5 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Обрязване и Пасха в Галгал

1 Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове. (И Н 2:11) 2 По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“ 3 Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването. 4 И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет. 5 Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото израилтяните четиридесет^[1] години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде – земята, където текат мед и мляко. (Изх 3:8; Чис 14:28) 7 А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8 След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят. 9 Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал. 10 И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца. (Изх 12:1) 11 И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята – безквасни хлябове и печени зърна в същия ден. 12 А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година. (Изх 16:35)

Превземане на Йерихон и спасяване на Раав

13 И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“ (Чис 22:23; 1 Лет 21:16) 14 Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“ (Изх 23:20) 15 А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи. (Изх 3:5)

Верен

1 И когато всичките аморейски царе, които бяха отсам Йордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водите на Йордан пред израилевите синове, докато преминали, сърцата им се стопиха и в тях вече не остана смелост заради израилевите синове. 2 В онова време ГОСПОД каза на Иисус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път. 3 И Иисус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията. 4 А това е причината, поради която Иисус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. 5 Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан. 6 Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас; на които ГОСПОД се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, земя, където текат мляко и мед. 7 И Иисус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. 8 И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха. 9 Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Днес отнех от вас срама на Египет. Затова името на онова място се нарича Галгал^[1] и до днес. 10 Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон. 11 И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден. 12 И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя. 13 И когато Иисус беше при Ерихон, той вдигна очите си и погледна, и ето, срещу него стоеше мъж с гол меч в ръката Си. И Иисус пристъпи към него и му каза: От нас ли си, или от враговете ни? 14 А той каза: Не, а съм военачалник на ГОСПОДНАТА войска; сега дойдох. И Иисус падна по лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата си? 15 А военачалникът на ГОСПОДНАТА войска каза на Иисус: Събуй обувката си от крака си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Иисус направи така.