1„И ето правните наредби, които ще им представиш: (Изх 21:2; Лев 25:39; Вт 15:12)2„Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно. (Лев 25:39; Вт 15:12; Ер 34:14)3Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му.4Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата и да останат при господаря и, а той да бъде освободен сам.5Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен,6тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.7Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите.8Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил.9Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите.10Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.11Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп“.“
Закон срещу насилието
12Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт; (Лев 24:17)13но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище. (Чис 35:9; Вт 4:41; Вт 19:1; И Н 20:1)14Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. (3 Цар 1:50; 3 Цар 2:28)15Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.16Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит. (Вт 24:7)17Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит. (Лев 20:9; Вт 27:16; Мт 15:4; Мк 7:10)18Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло,19то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.20А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан;21но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.22Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии.23Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, (Лев 24:19; Вт 19:21; Мт 5:38)25изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.26Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.27Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.28Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание.29Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт.30Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи.31Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба.32Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.33Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,34собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.35Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина.36Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.
Закон за собствеността
37[1] Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца. (2 Цар 12:6; Лк 19:8)
Изход 21
Верен
1Ето наредбите на закона, които ще представиш пред тях.2Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, и жена му да излезе с него.4Ако господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата ѝ да бъдат на господаря ѝ, а той да излезе сам.5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си; не желая да изляза свободен! –6тогава господарят му да го заведе пред съдиите, да го сложи при вратата или при стълба на вратата и господарят му да промуши ухото му с шило; и той ще му бъде роб завинаги.7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.8Ако не хареса на господаря си, който я е определил за себе си, нека я остави да бъде откупена; той няма да има власт да я продаде на чужд народ, тъй като е постъпил невярно с нея.9Но ако я е определил за сина си, нека постъпи с нея според правото на дъщерите.10Ако си вземе още една жена, да не намали на онази храната ѝ, облеклото ѝ и съпружеското сношение с нея.11А ако не ѝ отдава тези трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.13Но ако не го е причаквал, а Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място, където да прибегне.14Ако обаче някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми да го извадиш, за да се умъртви.15Който удари баща си или майка си, непременно да се умъртви.16Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.17Който злослови баща си или майка си, непременно да се умъртви.18Когато мъже се карат, ако единият удари другия с камък или с юмрука си и той не умре, но легне на легло,19ако се привдигне и излиза от къщи макар и с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да бъде невинен, само да плати за лежането му и да се погрижи да бъде съвършено изцелен.20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, така че умре под ръката му, непременно да се накаже.21Но ако удареният остане жив един или два дни, тогава да не се наказва, понеже той му е купен с пари.22Ако мъже се бият и ударят бременна жена, така че пометне, но не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, непременно да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.23Но ако последва повреда, тогава да дадеш живот за живот,24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.26Ако някой удари роба си или робинята си в окото и го ослепи, да го освободи заради окото му.27И ако някой избие зъб на роба си или зъб на робинята си, да го освободи заради зъба му.28Ако вол убоде мъж или жена, така че умрат, тогава волът непременно да се убие с камъни и месото му да не се яде, а стопанинът на вола ще бъде невинен.29Но ако волът от по-рано е бил бодлив и стопанинът му е бил предупреден, но не го е ограничил и волът е убил мъж или жена, волът да се убие с камъни, а и стопанинът му да се умъртви.30Но ако му се определи откуп, да даде за откуп на живота си колкото му се определи.31Ако волът е убол било син, или дъщеря – според тази наредба на закона да му се направи.32Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът се убие с камъни.33Ако някой отвори яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или магаре,34притежателят на ямата да заплати щетата; да даде пари на стопанина им, а мъртвото животно да бъде негово.35Ако волът на някого убоде вола на ближния му, така че той умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му и мъртвия вол също да си разделят.36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, непременно да плати вол за вол, а мъртвият вол да бъде негов.