1Аз отново повдигнах очи и видях: ето летящ свитък!2Той ме попита: „Какво виждаш?“ Отговорих: „Виждам летящ свитък, дължината му е двадесет лакътя, а ширината – десет лакътя.“ (Ез 2:9; Отк 10:9)3И ми каза: „Това е проклятието, което се носи над цялата земя; защото всеки, който краде, ще получи възмездие според това проклятие, и всеки, който се кълне лъжливо, също ще получи възмездие според това проклятие.“ (Изх 20:15)4„Аз го изпратих, казва Господ, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето име, ще остане в дома му и ще го разруши – дърво и камък няма да останат.“
Видение за жена в ефа
5Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе напред и ми рече: „Вдигни очите си и виж какво е това, което се явява?“6Аз попитах: „Какво е това?“ Той отговори: „Това, което се явява, е ефа.“ И добави: „Това е образът им по цялата земя.“7И, ето издигна се оловен похлупак и в ефата седеше една жена.8И каза още: „Това е нечестивостта.“ И хвърли жената отново в ефата, а върху отвора хвърли отново оловния похлупак.9Тогава вдигнах очите си и видях: ето появиха се две жени, в крилата им – вятър, а крилата им като крила на щъркел. И те понесоха ефата между земята и небето.10Попитах ангела, който говореше с мене: „Къде отнасят ефата?“11А той ми отвърна: „Да съградят за нея дом в страната Сенаар. И когато всичко бъде приготвено, тя ще бъде поставена там на своето място.“
Захария 5
Верен
1И отново повдигнах очите си и видях, и ето, летящ свитък.2И ми каза: Какво виждаш? И казах: Виждам летящ свитък; дължината му е двадесет лакътя, а ширината му е десет лакътя.3И ми каза: Това е проклятието, което излиза по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще бъде пометен, както пише в него от едната страна; и всеки който се кълне лъжливо, ще бъде пометен, както пише в него от другата страна.4Аз го направих да излезе, заявява ГОСПОД на Войнствата, и то ще влезе в дома на крадеца и в дома на онзи, който се кълне лъжливо в Моето Име; и ще обитава сред дома му и ще го унищожи – и дърветата му, и камъните му.5И ангелът, който говореше с мен, излезе и ми каза: Повдигни очите си и виж какво е това, което излиза.6И казах: Какво е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. И каза: Това е видът им по цялата земя.7И ето, един оловен капак се вдигна, и ето, една жена седеше сред ефата.8И каза: Това е безбожието. И я хвърли сред ефата и хвърли оловната тежест върху отвора ѝ.9И повдигнах очите си и видях, и ето, две жени излязоха и в крилете им – вятър; и имаха криле като крилете на щъркел; и те вдигнаха ефата между земята и небето.10И казах на ангела, който говореше с мен: Накъде отнасят ефата?11И ми каза: За да ѝ построят дом в земята Сенаар; и когато се установи, тя ще бъде положена там на мястото си.