1„В онова време – казва Господ – ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим. (Ез 6:4)2И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята. (4 Цар 9:37; Ер 16:4; Ер 25:33)3И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ – казва Господ Вседържител.
Незачитането на Божията воля води към разруха
4Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне?5Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат.6Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка.7Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа. (Ис 1:3)8Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа.9Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?10Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо. (Ер 6:12)11И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма. (Ез 13:10)12Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми.13Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“
Пророк Йеремия оплаква настъпващата разруха
14Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“ (Ер 4:5; Ер 9:14)15Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас. (Ис 59:9; Ер 14:19)16От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.17„Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ – казва Господ. (Чис 21:6; Вт 32:24)18Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“ (Ер 5:20; Ер 14:1)19„Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ – говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“20„Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени – си казвам.21Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.22Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“23[1] О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.
Еремия 8
Верен
1В онова време, заявява ГОСПОД, ще извадят костите на юдовите царе и костите на първенците им, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на ерусалимските жители от гробовете им,2и ще ги пръснат пред слънцето и пред луната и пред цялото небесно войнство, пред тези, които обичаха и на които служиха, и които следваха, и които търсеха, и на които се покланяха – няма да бъдат събрани и няма да бъдат погребани, а ще станат на тор по лицето на земята.3И смъртта ще бъде за предпочитане пред живота за целия остатък, останал от този зъл род, останалите на всички места, където ги изгоних, заявява ГОСПОД на Войнствата.4И им кажи: Така казва ГОСПОД: Който падне, не става ли? Който се отвърне, няма ли да се върне обратно?5Защо този народ на Ерусалим се отвръща с вечно отвръщане? Държат здраво измамата, отказват да се обърнат.6Слушах и чух, но не говореха право. Няма кой да се покае заради злото си и да каже: Какво направих! Всеки се връща в своя бяг като кон, който се втурва в боя.7Даже щъркелът по небето знае определените си времена и гургулицата, и лястовицата, и жеравът пазят времето на идването си, а Моят народ не знае правото на ГОСПОДА.8Как казвате: Ние сме мъдри и законът на ГОСПОДА е с нас? А пък ето, и него направи лъжа лъжливото перо на книжниците.9Мъдрите се посрамиха, уплашиха се и бяха хванати. Ето, отхвърлиха словото на ГОСПОДА и каква мъдрост имат?10Затова ще дам жените им на други и нивите им – на други притежатели; защото от малък до голям, всеки е отдаден на алчност; от пророк до свещеник, всеки върши измама.11И лекуваха раната на дъщерята на Моя народ лекомислено, като казваха: Мир, мир! А няма мир.12Засрамиха ли се, че извършиха гнусотии? Не, никак не ги досрамя и не знаят да се изчервят. Затова ще паднат между падащите, ще бъдат съборени, когато ги накажа, казва ГОСПОД.13Ще ги довърша съвсем, заявява ГОСПОД; няма да има гроздове на лозата и няма да има смокини на смокинята, и листът ще повехне; и това, което съм им дал, ще ги отмине.14Защо седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове и нека загинем там! Защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел и ни е напоил с горчива вода, понеже съгрешихме против ГОСПОДА.15Надявахме се на мир, но нищо добро; време на изцеление, но, ето – ужас.16От Дан се чува пръхтенето на конете му; от гласа на цвиленето на силните му жребци трепери цялата земя. И дойдоха и изпоядоха земята и всичко по нея, града и живеещите в него.17Защото, ето, Аз пращам върху вас змии усойници, които не се омайват, а ще ви хапят, заявява ГОСПОД.18Мога ли да се утеша в тъгата си? Сърцето ми изнемощя в мен.19Ето, чуй! Викът на дъщерята на народа Ми от далечна земя: ГОСПОД не е ли в Сион? И царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, с чуждите суети?20Премина жетвата, свърши лятото, а ние не се спасихме.21Съкрушен съм заради съкрушаването на дъщерята на народа си; зачернен съм, ужас ме обзе.22Няма ли балсам в Галаад? И няма ли там лекар? Защо тогава няма оздравяване за дъщерята на народа ми?