Еклисиаст 7:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Съвети за благоразумие

1 По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. (Пр 22:1) 2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. 3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. 5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, 6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. 7 Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. (Изх 23:8) 8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. 9 Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. (Пр 22:24; Як 1:19) 10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. 11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. 12 Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава. (Пр 8:35) 13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? 14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него. 15 През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. (Йов 21:7; Екл 8:14) 16 Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? 17 Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? (Пр 10:27) 18 Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град. (Пр 21:22; Екл 9:16) 20 Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши. (Рим 3:10; 1 Йн 1:8) 21 Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. 22 Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора. 23 Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. 24 Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? 25 Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие. 26 И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето и е примка, ръцете и – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. (Пр 5:2; Сир 9:1) 27 Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: 28 каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. (Пр 20:6) 29 Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.

Верен

1 Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта – от деня на раждането. 2 По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си. 3 Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие. 5 По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните. 6 Защото, какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета. 7 Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето. 8 Краят на работата е по-добър от началото ѝ; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух. 9 Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните. 10 Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? – защото не от мъдрост питаш за това. 11 Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето, 12 защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат. 13 Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво? 14 В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си. 15 Всичко видях в суетните си дни – има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си. 16 Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър – защо да се погубиш? 17 Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен – защо да умреш преди времето си? 18 Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това. 19 Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града, 20 защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши. 21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне, 22 защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други. 23 Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! – но тя се отдалечи от мен. 24 Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко – кой може да го открие? 25 Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост. 26 И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея. 27 Виж, това открих – казва проповедникът – като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение, 28 което душата ми още търси, но не е намерила – един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих. 29 Ето, само това намерих – че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.