Еклисиаст 4 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Наблюдения и преценки

1 Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях. (Екл 3:16) 2 Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега. (Йов 3:11; Йов 10:18) 3 Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето. 4 Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър. 5 Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда. 6 По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка. 7 Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето: 8 ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет. 9 По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд. 10 И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне. 11 И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее? 12 Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно. 13 По-добре беден, но умен юноша, отколкото стар и безумен цар, който не се вслушва вече в съвети. 14 Юношата ще излезе от затвора да царува, макар че е роден беден в царството му. 15 Видях живите под слънцето да ходят с юношата, който ще заеме неговото място. 16 Народът, който той предвожда, няма край. Но които се родят след него, няма да му се радват. Това е също суета и гонене на вятър.

Благоговение пред Бога

17 ^[1] Внимавай, когато пристъпваш в Божия дом. Приближи се, за да слушаш. Това е по-добро, отколкото когато глупци изгарят жертви – глупците не съзнават, че извършват зло.

Верен

1 Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител – и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител. 2 Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи. 3 А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето. 4 И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър. 5 Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът. 6 По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър. 7 И се обърнах и видях суета под слънцето. 8 Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа. 9 Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. 10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне. 11 И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един? 12 И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо. 13 По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет. 14 Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му. 15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място. 16 Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и идващите по-късно няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.