1В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения.2В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – (4 Цар 24:10; 2 Лет 36:9)3Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.4И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал.5От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. (Ез 10:1; Отк 4:6)6Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила.7Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед.8Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила.9Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо.10А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел.11Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. (Ис 6:2)12Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха.13Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица.14Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.15Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята.16А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело.17Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката.18Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. (Отк 4:8)19Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха.20Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.21Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.22Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им.23Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му.24Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. (Ез 10:5; Отк 1:15; Отк 19:6)25Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.26Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. (Ез 10:1; Отк 4:2)27След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. (Ез 8:2)28Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо[1]. Такова беше видението на образа на Господнята слава. Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше. (Бит 9:13; Ез 8:4; Дан 8:17; Отк 1:17)
Езекиил 1
Верен
1В тридесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при реката Ховар, се отвориха небесата и видях Божии видения.2На петия ден от месеца, а годината беше петата от пленяването на цар Йоахин,3ГОСПОДНОТО слово беше изрично към свещеника Езекиил, сина на Вузи, в халдейската земя, при реката Ховар[1]; и там ръката на ГОСПОДА беше върху него.4И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него – сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня.5И отсред него – подобие на четири живи същества; и това беше видът им – те бяха подобни на човек.6И всяко имаше четири лица и всяко от тях имаше четири криле.7Краката им бяха прави крака и стъпалото на краката им беше като стъпалото на крак на теле. И искряха, както изглежда полиран бронз.8И имаха човешки ръце под крилете си на четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилете си.9Крилете им бяха съединени едно с друго; не се обръщаха като вървяха, всяко вървеше право пред себе си.10А видът на лицата им беше като човешко лице; и четирите имаха лице на лъв отдясно; и четирите имаха лице на вол отляво; и четирите имаха лице на орел.11И лицата им и крилете им бяха прострени нагоре; всяко имаше две криле, свързани едно с друго, и две, които покриваха телата им.12И вървяха всяко право пред себе си; накъдето искаше да отиде Духът, там вървяха; не се обръщаха, като вървяха.13И сред живите същества имаше нещо на вид като запалени огнени въглени, като вида на факли, нещо, което се стрелкаше между живите същества; огънят блестеше и светкавица излизаше от огъня.14И живите същества тичаха и се връщаха, така че изглеждаха като светкавици.15А гледах живите същества и ето, имаше по едно колело на земята при живите същества, за четирите им лица.16Видът на колелата и направата им изглеждаше като хрисолит; и четирите имаха един и същ вид, а видът им и направата им бяха като на колело в колело.17Когато вървяха, вървяха към четирите си страни, не се обръщаха, когато вървяха.18А венците на колелата им бяха високи и страшни; и венците на колелата на четирите бяха отвсякъде пълни с очи.19И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха до тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.20Накъдето искаше да отиде Духът, вървяха и те, натам, накъдето Духът искаше да отиде. И колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.21При вървенето им вървяха и при спирането им спираха, и при издигането им от земята и колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.22А над главите на живите същества имаше нещо подобно на сводили: твърд, и така до края на главата., което изглеждаше като страховит леден кристал, разпрострян над главите им отгоре.23А под свода крилете им бяха право насочени едно срещу друго; всяко същество имаше две, които ги покриваха, и всяко имаше две, които им покриваха техните тела.24И като вървяха, чувах шума на крилете им като шум на големи води, като гласа на Всемогъщия, шум на брожение, като шум на военен стан. Когато спираха, спускаха крилете си.25И идваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Като спираха, спускаха крилете си.26И над свода, който беше над главите им, имаше нещо подобно на престол, на вид като камък сапфир; и на подобието на престола имаше нещо подобно на вид като човек, отгоре върху него.27И видях нещо, изглеждащо като блестящ метал, на вид като огън вътре в него отвсякъде; от това, което на вид бяха хълбоците му, и нагоре, и от това, което на вид бяха хълбоците му, и надолу видях нещо на вид като огън, а около него – сияние.28Какъвто е видът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобието на ГОСПОДНАТА слава. И видях и паднах на лицето си, и чух глас да говори.