1Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме, (Евр 4:14; Евр 10:23)2е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей – в целия Му дом. (Чис 12:7)3Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом,4тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко.5Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести.6А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай[1] нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
Обещанието на Бога и неверието на Неговия народ
7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас, (Пс 95:7)8не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:9там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.10Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.“11Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“.“ (Чис 14:21)12Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,13но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.14Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,15докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“16А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? (Чис 32:10)17Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? (Чис 14:26; 1 Кор 10:5; Юда 1:5)18И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?19И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си. (Вт 1:32; Вт 9:23)
Евреи 3
Верен
1Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,2който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.3Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.4Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.5И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;6а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай[1].7Затова, както казва Светият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,8не закоравявайте сърцата си както в преогорчението[2], както в деня на изкушението в пустинята,9където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.10Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.11Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“12Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.13Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още „днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.14Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай[3];15докато се казва: „Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчениетост. 7-8;.“16Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?17А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?18На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?19И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.