1А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, (Лев 23:15; Вт 16:9)2внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.3И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.4Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят. (Д А 2:11; Д А 19:6)5А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.6Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.7Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?8Как тъй всеки от нас слуша родния си език?9Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,10на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,11критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“12Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“13А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
Проповед на апостол Петър
14Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:15тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,16но се случи реченото чрез пророк Йоил:17„И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[1]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; (Йоил 3:1)18и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.19Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. (Лк 21:11)20Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. (Ис 13:10; Ис 24:23; Мт 24:29; Лк 21:25; Отк 6:12; Отк 8:12)21И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“. (Рим 10:13)22Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея[2], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,23този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. (Лк 23:33)24Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. (Лк 24:5)25Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. (Пс 16:8)26Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.27Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. (Д А 2:31; Д А 13:35)28Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“29Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.30А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос[3] и да Го постави на престола му, (2 Цар 7:12; Пс 132:11)31предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. (Пс 16:10; Д А 2:27)32Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. (Лк 24:36)33И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. (Д А 5:31)34Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Лк 20:42)35докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“ (1 Кор 15:25; Евр 1:13)36И тъй, нека целият дом на Израил[4] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“37Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ (Д А 16:30)38А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.39Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ (Ис 57:18)40И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ (Фил 2:15)41И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души. (Д А 2:47; Д А 4:4; Д А 5:12; Д А 5:14; Д А 6:7; Д А 11:21; Д А 12:24; Д А 16:5)
Животът в първата християнска община
42Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.43Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. (Д А 4:30; Д А 4:32; Д А 6:8; Д А 14:3; Д А 15:12)44А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,45продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. (Лк 12:33; Лк 18:22)46И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,47като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[5] такива, които се спасяваха.
Деяния 2
Верен
1И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.2И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.3И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.4И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.5А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.6И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.7И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?8Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?9Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,10Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,11критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.12И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?13А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.14А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.15Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на денясутринта;16а това е казаното чрез пророк Йоил:17„И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;18още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.19И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.20Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.21И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“22Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;23Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници[1].24Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.25Защото Давид казва за Него: „Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.26Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;27защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.28Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“29Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.30И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,31той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.32Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.33И така, като беше възвисен с Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.34Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: „Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,35докато положа враговете Ти под краката Ти.“36И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте[2], Него Бог е направил и Господ, и Христос.37Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?38А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.39Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.40И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.41И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.42И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.43И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.44И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;45и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.46И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,47като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.