1В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха.2Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята.3Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. (Д А 2:43; Д А 4:30; Д А 15:12; Евр 2:4)4А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите.5Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни,6те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности7и там благовестяха.
Апостолите в Листра
8В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. (Д А 3:1)9Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен,10му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.11А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ (Д А 28:6)12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше.13А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение.14Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове:15„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. (Д А 3:12; Д А 10:26)16В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища,17макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ (Ер 5:24; Рим 1:19)18С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,19от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял. (2 Кор 11:25; 2 Тим 3:11)20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.
Завръщане в Антиохия Сирийска
21След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ (Мт 10:22; 1 Сол 3:3)23След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия,25проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха. (Д А 13:2)27Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата. (Д А 10:45; Д А 15:4; Д А 15:12; Д А 21:19)28И там те престояха немалко време с учениците.
Деяния 14
Верен
1А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.2Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.4И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.5И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни[1],6те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,7и там благовестваха.8А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.9Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен[2],10каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.11А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!12И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.13А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.14Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:15Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;16който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,17макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.18И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.19Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни[3] и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.20Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.21И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много страдания трябва да влезем в Божието царство.23И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.24И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.26Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.27И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.28И там останаха доста време с учениците.