1По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. (Д А 15:2)2А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.3Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. (2 Кор 8:23; Тит 1:4)4Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – (Гал 5:1)5пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.6А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. (Вт 10:17; Д А 10:34; Рим 2:11; Еф 6:9)7Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, (Д А 15:3)8понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.9Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните.10Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно. (Рим 15:26; 1 Кор 16:1)
Апостолите Петър и Павел в Антиохия
11А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.12Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.13Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“15Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.16Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. (Пс 143:2; Рим 3:20)17Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!18Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.19Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. (Еф 5:2; Еф 5:25)21Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно. (Гал 5:4)
Галатяни 2
Верен
1Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.2Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях[1], да не би да тичам или да съм тичал напразно.3Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;4и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,5на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.6А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;7а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –8защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –9и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове[2], дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.10Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.11Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.12Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.13И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.14Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?15Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,16като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.17Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!18Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.19Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.20Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.21Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.