Второзаконие 26 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, и се заселиш в нея, 2 вземи първите плодове, които си добил от полето в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, сложи ги в кошница и иди на мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва името Му там. (Изх 23:19) 3 Тогава се яви пред свещеника, който по това време ще бъде там, и му кажи: „Днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в страната, за която Господ се е клел на предците ни, че ще ни даде.“ 4 Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред жертвеника на Господа, твоя Бог. 5 А ти в отговор кажи пред Господа, своя Бог: „Моят баща беше скитащ арамеец, той отиде в Египет и живя като пришълец с малък брой хора, но там от него произлезе голям, силен и многоброен народ. (Вт 10:22) 6 Но египтяните се отнасяха зле с нас, унизяваха ни и ни налагаха тежка работа. 7 Тогава ние се обърнахме към Господа, Бога на предците ни, и Господ чу нашите вопли, видя бедите ни, мъките ни и неволите ни. 8 И Господ ни изведе от Египет със силна ръка и издигната десница, със страшни знамения и чудеса, (Вт 4:34) 9 доведе ни на това място и ни даде тази страна – страна, където текат мляко и мед. 10 Затова, ето сега донесох първите плодове от страната, която Ти, Господи, ми даде.“ Тогава ги постави пред Господа, своя Бог, 11 и се веселете за всички блага, които Господ, твоят Бог, даде на тебе и на дома ти – ти, левитът и пришълецът, който живее сред вас. 12 Когато в третата година, годината за плащане на десятъка, отделиш десятъка от всичко, което е родила земята ти, и го дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и вдовицата, за да ядат в селищата ти и да се наситят, (Вт 14:28) 13 тогава кажи пред Господа, своя Бог: „Събрах всичко, което е свято в къщата ми, и го дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми дал; аз не престъпих Твоите заповеди и не ги забравих; 14 не съм ял от него по време на скръб, не съм го изразходвал за нещо нечисто, нито съм давал от него за мъртвец. Послушах гласа на Господа, своя Бог, изпълних всичко, каквото Ти ми заповяда. 15 Погледни от святото Си жилище, от небесата, и благослови Своя народ Израил и страната, която ни даде, както си се клел на предците ни – страна, където текат мляко и мед.“

Заповед на Мойсей за послушание на Бога

16 Днес Господ, твоят Бог, ти заповядва да изпълняваш тези наредби и закони: спазвай ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа! 17 Днес ти изрече пред Господа, че Той ще бъде твой Бог, че ще ходиш по Неговите пътища, ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш Неговия глас. 18 И днес Господ изрече пред тебе, че ти ще бъдеш Негов народ, както ти е обещал, ако пазиш всичките Му заповеди, (Изх 19:5; Вт 4:20; Вт 7:6; Вт 14:2; Тит 2:14)

Изх 19:5Вт 4:20Вт 7:6Вт 14:2Тит 2:14

19 и че Той ще те постави по-високо от всички народи, които е създал – за почит, слава и великолепие, – за да бъдеш свят народ на Господа, своя Бог, както Той ти е обещал.

Верен

1 И когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и я завладееш, и живееш в нея, 2 да вземеш няколко от първите от всичките земни плодове, които ще събереш от земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и да ги сложиш в кошница, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да засели там Името Си. 3 И да отидеш при свещеника, който ще бъде в онова време, и да му кажеш: Свидетелствам днес на ГОСПОДА, твоя Бог, че влязох в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ни да ни я даде. 4 И свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред олтара на ГОСПОДА, твоя Бог. 5 И ти да отговориш и да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Баща ми беше скитащ^[1] арамеец и слезе в Египет, и живя там с малко хора, но там стана голям, силен и многоброен народ. 6 Но египтяните злоупотребяваха с нас и ни потискаха, и ни натовариха с тежка работа. 7 Тогава извикахме към ГОСПОДА, Бога на бащите си, и ГОСПОД послуша гласа ни и видя унижението ни, труда ни и притеснението ни. 8 И ГОСПОД ни изведе от Египет с мощна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и чудеса, 9 и ни доведе на това място и ни даде тази земя – земя, в която текат мляко и мед. 10 И сега, ето, донесох първите от плодовете на земята, която Ти, ГОСПОДИ, ми даде. Тогава да ги поставиш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се поклониш пред ГОСПОДА, своя Бог. 11 И да се развеселиш ти и левитът, и чужденецът, който е сред вас, в цялото добро, което ГОСПОД, твоят Бог, е дал на теб и на дома ти. 12 В третата година, годината на десятъка, когато свършиш отделянето на целия десятък от реколтата си и го дадеш на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат вътре в портите ти и да се наситят, 13 тогава да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Изнесох святото от къщата си и го дадох на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките Ти заповеди, които си ми заповядал; не съм престъпил Твоите заповеди и не съм ги забравил. 14 Не съм ял от него по време на жалейка и не съм изнесъл от него като нечист, нито съм дал от него за мъртвец. Слушал съм гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и съм вършил според всичко, което си ми заповядал. 15 Погледни от святото Си обиталище, от небето, и благослови народа Си Израил и земята, която си ни дал, така, както си се заклел на бащите ни – земя, в която текат мляко и мед. 16 Днес ГОСПОД, твоят Бог, ти заповядва да спазваш тези наредби и правила; затова пази ги и ги върши с цялото си сърце и с цялата си душа. 17 Днес ти си заявил, че ГОСПОД е твоят Бог и че ще ходиш в пътищата Му и ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и правилата Му, и ще слушаш гласа Му. 18 И днес ГОСПОД е заявил, че ти си Негов собствен народ, както ти е говорил; и да пазиш всичките Негови заповеди; 19 и че Той ще те постави високо над всичките народи, които е направил, за похвала, за почит и за слава, и за да бъдете свят народ на ГОСПОДА, своя Бог, така както Той е говорил.