1Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.2А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.3На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.4След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, (Чис 21:21)5Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:6„Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.7Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.8Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“ (Бит 12:7; Бит 26:3; Бит 28:13)9По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося. (Изх 18:13; Чис 11:14)10Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. (Бит 15:5; Бит 22:17)11Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!12Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви?13Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“14И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“15Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.16И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!17Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“ (Лев 19:15)18Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.19И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. (Чис 13:1)20Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.21Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“ (И Н 1:9)22Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“23Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе.24И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.25После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“26Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. (Вт 9:23; Евр 3:16)27Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.28Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“29Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!30Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.31Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“ (Ис 63:16; Ер 31:9; Ос 11:1; Мал 2:10; Д А 13:18)32Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,33Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак. (Изх 13:21)34Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:35„Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! (Чис 14:20; Пс 95:11; Евр 3:11; Евр 3:18; Евр 4:3; Евр 4:5)36Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“37Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там! (Чис 20:12; Вт 3:26; Вт 4:21; Вт 34:4)38Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!39Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.40А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“ (Чис 14:25)41Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. (Чис 14:39)42А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“43Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.44Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.45Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.46Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.
Второзаконие 1
Верен
1Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината[1], срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.2Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни[2].3И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,4след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.5Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.7Обърнете се и тръгнете[3], и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината[4], на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.8Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях[5].9И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.10ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.11ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!12Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?13Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.14И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.15И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.16И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.17Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.18И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.19И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни[6].20И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.22Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.23И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.24И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.25И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.26Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог[7].27И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!28Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!29Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.30ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.32Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,33който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.34И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:35Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,36освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.37И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.38Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.39А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.40А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.41Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.42И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.43И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.44И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.45Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.46И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.