1В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък.2А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“3А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни.4Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна,5а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“6Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“7А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“8И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. (Бит 42:37)9Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си.10Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“11Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.12Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!13Вземете още и брат си и идете при онзи човек!14И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“15И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.16Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“17Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.18Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“19Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:20„Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,21а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. (Бит 42:27)22За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“23Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон.24Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им.25А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.26Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.27След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“28А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.29Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“30След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. (Бит 42:24)31После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“32И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено.33И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се.34А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.
Битие 43
Верен
1А гладът се усилваше по земята.2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.3А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.4Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,5но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.6А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?7А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!8Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем – и ние, и ти и децата ни.9Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.10Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.11Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя – малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми – и ги занесете подарък на човека.12Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си – може да е станала грешка.13Вземете и брат си и станете, и идете при човека.14А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!15Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.16А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.17И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.18А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.19Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:20Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,21а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло – затова ги донесохме обратно в ръцете си.22Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.23А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.24И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.25А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.26И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.27А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?28А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.29И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.30И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.31После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!32И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.33И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.34И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.