1[1] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
Яков се подготвя да срещне Исав
2След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.3Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.4Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.5Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.6Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“7Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“8Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.9Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“10Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!“ (Бит 31:3)11Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.12Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.13Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“ (Бит 22:17; Бит 28:14; Евр 11:12)14Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав15– двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,16тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.17Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“18След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,19ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“20Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:21„Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“22Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. (Изх 4:24)24Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.25А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.26Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.27Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“28Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“29Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ (Бит 35:10; Ос 12:5)30Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[2]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. (Съд 13:17)31Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ (Изх 33:20)32Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.33Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.
Битие 32
Верен
1Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.2И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.3И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,4и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.5Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.6А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.7А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:8Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!10Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.13И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:14двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.17На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? –18тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков – подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.19Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.20И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.21И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.22И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.24А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.25И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.26Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.28А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил[1], защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.29А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.30И Яков нарече мястото Фануил[2], защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.31Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.32Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.