1Чуйте това слово, телици Васански, които сте по планините на Самария. Вие притеснявате сиромасите и потискате бедните, казвате на господарите си: „Дайте да пием!“ (Ис 3:16; Ис 32:9)2Господ Бог се закле в святостта Си, че идват дни, в които ще ви теглят с куки и хващат с въдици:3„Ще излизате през пукнатините на стените, всяка както може, и ще бъдете отведени на Хермон“ – казва Господ.
Упорството на Израил
4„Елате във Ветил и вършете грях, в Галгал умножете греховете си. Всеки ден принасяйте жертвата си, а десятъка си – на три дни.5Изгаряйте за благодарствена жертва квасен хляб и разгласявайте за доброволните си приноси, защото вие така обичате, синове на Израил“ – казва Господ.6„Аз пък ви изпратих глад по всички градове и не ви давах хляб, но пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ. (Лев 26:14)7„Така също задържах дъжда, когато оставаха още три месеца до жътвата. Над един град давах дъжд, а над друг не, едно поле бе напоено, а друго не – и изсъхна. (Ер 14:1)8Два-три града се стекоха в един, за да се напият с вода, но не можеха да се наситят. И тогава не се обърнахте към Мене“ – казва Господ.9„Поразих ви със суша и мана. Опустоших градините и лозята ви, а гъсеници изпоядоха смокиновите и маслиновите дървета. Но пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ. (Вт 28:22; 3 Цар 8:37)10„Изпратих ви мор, както в Египет, изклах юношите ви и техните коне, смрадта от становете ви стигаше до вашите ноздри и пак не се обърнахте към Мене“ – казва Господ. (Изх 9:1; Вт 7:15; Ис 34:2)11„Донесох ви разорение като това в Содом и Гомора и вие станахте като главня, изтръгната от огън. И пак не се обърнахте към Мене“, казва Господ. (Бит 19:24; Зах 3:2)12„Затова така ще постъпя с тебе, Израилю. И понеже така ще постъпя, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!13Защото ето Този, Който образува планините и създава вятъра, споделя с хората мислите си, сменя утринта с мрак и крачи по земните височини. Името Му е Господ, Бог Вседържител.“ (Ер 32:18; Ос 12:6; Ам 3:7)
Амос 4
Верен
1Слушайте това слово, васански юници, които сте на хълма Самария, които потискате бедните, които насилвате сиромасите, които казвате на господарите си: Донесете и да пием!2Господ БОГ се закле в светостта Си: Ето, идват върху вас дни, когато ще ви вземат с куки, а остатъка от вас – с въдици.3И ще излезете през проломите, всяка право пред себе си, и ще бъдете хвърлени в Хармон, заявява ГОСПОД.4Елате във Ветил и вършете престъпления; в Галгал, и умножете престъплението! И носете всяка сутрин жертвите си, на всеки три дни – десятъците си!5И принесете благодарствена жертва от квасния хляб и прогласете, известете доброволни приноси, защото така обичате, израилеви синове, заявява Господ БОГ.6И Аз също ви дадох чистота на зъбите по всичките ви градове и липса на хляб по всичките ви места. Но пак не се обърнахте към Мен, заявява ГОСПОД.7И Аз също задържах от вас дъжда, а имаше още три месеца до жетва. Давах дъжд на един град, а на друг град не давах дъжд; на едно парче земя наваля, а парчето земя, на което не наваля, изсъхна.8Така жителите на два-три града се стекоха в един град да пият вода, но не се наситиха. Но пак не се обърнахте към Менст. 6;, заявява ГОСПОД.9Поразих ви с главня и мана; скакалецът изпояде големите ви градини и лозята ви, и смокините ви, и маслините ви. Но пак не се обърнахте към Мен[1], заявява ГОСПОД.10Пратих върху вас мор, както в Египет, убих с меч юношите ви заедно с пленените ви коне и издигнах смрадта на становете ви до носа ви. Но пак не се обърнахте към Мен[2], заявява ГОСПОД.11Разорих градове между вас, както Бог разори Содом и Гомора, и вие станахте като главня, изтръгната от огън. Но пак не се обърнахте към Мен[3], заявява ГОСПОД.12Затова, така ще ти направя, Израилю. И понеже ще ти направя това, приготви се да посрещнеш своя Бог, Израилю!13Защото, ето Онзи, който образува планините и създава вятъра, и явява на човека каква е мисълта му, който прави зората на тъмнина и който стъпва по височините на земята; ГОСПОД, Бог на Войнствата е Името Му.