1Молитва. От пророк Авакум. Според мелодията на плачевните песни.2„Господи! Чух Твоето послание и се побоях от делата, извършени от Тебе през годините; изявявай ги и през следващите години. Дори и когато се гневиш, спомни си за Своята милост!3Бог идва от Теман и Светият – от планината Фаран. Величието Му покрива небесата и възхвалата за Него изпълва земята. (Вт 33:2; Съд 5:4; Пс 72:19)4Блясъкът Му е като слънчева светлина; обгръща Го венец от лъчи, в тях се таи Неговата мощ!5Пред Него върви унищожение, а по стъпките Му – мор.6Когато Той се появи, земята се разтърси; погледът Му приведе народите в трепет; вековни планини се разпаднаха, прадревни хълмове се срутиха; в Неговата власт е движението на Вселената. (Изх 15:14; Пс 104:32)7Видях шатрите на Етиопия опустошени; разтърсиха се сенниците на мадиамската земя.8Господи, нима Твоят гняв е пламнал против реките? Нима Твоето негодувание е против реките или Твоята ярост е против морето, та си възседнал конете Си, победоносните Си колесници?9Ти подготви лъка Си според клетвеното обещание, дадено на племената на Яков (Села). Ти проряза земята с реки.10Като Те видяха, планините затрепериха, водните потоци нахлуха. Забушува бездната, надигна мощни вълни.11Слънцето и луната се спряха на мястото си; те се движат при блясъка на Твоите стрели, при сиянието на Твоите святкащи копия.12Ти шестваш с гняв по земята и с негодувание разбиваш народите.13Ти се проявяваш като спасител на Своя народ, като спасител на Своя помазаник. Ти съкрушаваш дома на нечестието, разбиваш основите му чак до камък.14Ти пронизваш главата на неговите вождове със Своите стрели, които като вихър се устремиха радостни да ме разбият, като мислеха да погълнат сиромаха в укритието му. (Пс 10:7)15С конете Си Ти отвори път в морето през глъбините на големите води.16Като чух това, сърцето ми се смути, при известието за това устните ми затрепериха, болка проникна в костите ми и стъпките ми затрепериха. Аз очаквам спокоен този ден на бедствието, който предстои на народа, който ни нападна. (Ер 4:19)17Дори и смокинята да не цъфне и да няма плод по лозите, дори и беритбата на маслини да пропадне и нивите да не родят храна, дори и да не останат овце в кошарата и рогат добитък в оборите,18аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога, Моя спасител. (Лк 1:47)19Господ Бог е моята сила! Той ще прави нозете ми като бързи нозе на елен и ще ми помогне да шествам по височините!“ За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. (2 Цар 22:34; Пс 18:34)
Авакум 3
Верен
1Молитва на пророк Авакум, по шигионот[1].2ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.3Бог идва от Теман и Светият – от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.4Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.5Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.6Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.7Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.8Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?9Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.10Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.11Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.12С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.13Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)14Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.15Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.16Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.17И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,18аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.19Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините си. За първия певец, на моите струнни инструменти