4 Царе 17

Библия, ревизирано издание

1 В дванадесетата година на Юдейския цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, син на Ила, и царув а девет години. (4 Цар 15:30)2 Той върши зло пред ГОСПОДА, обаче не както Израилевите царе, които бяха преди него.3 Срещу него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана слуга, като му плащаше данък. (4 Цар 18:9)4 А след време асирийският цар откри заговор, подготвен от Осия, защото той беше пратил хора до египетския цар Сов и не му беше платил данъка, както беше правил всяка година; затова Салманасар го затвори и върза в тъмница.5 Асирийският цар опустошаваше цялата земя и като отиде в Самария, я обсаждаше три години. (4 Цар 18:9)6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове. (Лев 26:32; Лев 26:33; Вт 28:36; Вт 28:64; Вт 29:27; Вт 29:28; 4 Цар 18:10; 4 Цар 18:11; 1 Лет 5:26; Ос 13:16)7 А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили пред ГОСПОДА, своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар фараон, като бяха почитали други богове8 и бяха следвали установените обичаи на народите, които ГОСПОД прогони пред израилтяните, както и наредбите, които Израилевите царе узакониха. (Лев 18:3; Вт 18:9; 4 Цар 16:3)9 Израилтяните бяха вършили скришно дела, които не бяха праведни пред ГОСПОДА, техния Бог, и си бяха строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град. (4 Цар 18:8)10 Също си бяха издигали кумири и ашери[1] върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; (Изх 34:13; Вт 12:2; Вт 16:21; 3 Цар 14:23; 4 Цар 16:4; Ис 57:5; Мих 5:14)11 и там бяха ходили по всички високи места, както народите, които ГОСПОД прогони пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА,12 и бяха служили на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете това. (Изх 20:3; Изх 20:4; Лев 26:1; Вт 4:19; Вт 5:7; Вт 5:8)13 Но пак чрез всички пророци и ясновидци ГОСПОД беше предупреждавал Израил и Юдея: Върнете се от греховните си пътища и пазете Моите заповеди и наредби изцяло според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците. (1 Цар 9:9; Ер 18:11; Ер 25:5; Ер 35:15)14 При все това те не бяха послушали, а бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха на ГОСПОДА, своя Бог. (Вт 31:27; Пр 29:1)15 Бяха отхвърлили наредбите Му и завета, който сключи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите[2] и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях. (Вт 12:30; Вт 12:31; Вт 29:25; Вт 32:21; 3 Цар 16:13; Пс 115:8; Рим 1:21; 1 Кор 8:4)16 И бяха изоставили всички заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си бяха направили лети телета и ашери, и се бяха кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваал. (Изх 32:8; 3 Цар 12:28; 3 Цар 14:15; 3 Цар 14:23; 3 Цар 15:13; 3 Цар 16:31; 3 Цар 16:33; 3 Цар 22:53; 4 Цар 11:18)17 Те бяха превеждали синовете и дъщерите си през огъня, бяха правели магии и гадаели, и предавали себе си да вършат зло пред ГОСПОДА, така че бяха Го разгневявали. (Лев 18:21; Вт 18:10; 3 Цар 21:20; 4 Цар 16:3; Ез 23:37)18 Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и ги отхвърли от лицето Си; остана само Юдовото племе. (3 Цар 11:13; 3 Цар 11:32)19 А и Юда не беше опазил заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а бяха ходили в установените обичаи, които Израил беше въвел. (Ер 3:8)20 И така, ГОСПОД отхвърли целия Израилев род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабителите, докато ги отхвърли от лицето Си. (4 Цар 13:3; 4 Цар 15:29)21 Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; а Еровоам оттегли Израил, за да не следват ГОСПОДА, и ги подтикна да извършат голям грях. (3 Цар 11:11; 3 Цар 11:31; 3 Цар 12:20; 3 Цар 12:28)22 Израилтяните бяха следвали всички грехове, които Еровоам извърши; не се отказаха от тях,23 докато ГОСПОД не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес. (3 Цар 14:16; 4 Цар 17:6)24 Тогава асирийският цар доведе народ от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те покориха Самария и се заселиха в градовете и. (4 Цар 17:30; 4 Цар 18:34; Езд 4:2; Езд 4:10)25 А в началото на заселването си там те не се бояха от ГОСПОДА; затова ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.26 По тази причина те говориха на асирийския цар: Хората, които ти пресели и въдвори в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог, затова Той прати лъвове между тях и те ги убиват, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.27 Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам; нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи как да служат на местния Бог.28 И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде, засели се във Ветил и ги поучаваше как да се боят от ГОСПОДА.29 Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.30 Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал, ематските мъже – Асима, (4 Цар 17:24)31 авците – Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън за своите богове Адрамелех и Анамелех. (Лев 18:21; Вт 12:31; Езд 4:9)32 Така те се бояха от ГОСПОДА и си поставиха свещеници за високите места от всякакъв народ между тях, които служеха за тях в капищата по високите места. (3 Цар 12:31)33 Бояха се от ГОСПОДА и служеха на своите богове според обичая на народите, сред които бяха преселени. (Соф 1:5)34 Дори до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА, нито постъпват според своите повеления и наредби, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД даде на потомците на Яков, когото нарече Израил, (Бит 32:28; Бит 35:10; 3 Цар 11:31)35 с които ГОСПОД беше сключил завет, като им заповяда: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвате; (Изх 20:5; Съд 6:10)36 а от ГОСПОДА, Който ви изведе от Египетската земя с голяма сила и със здрава ръка, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертва. (Изх 6:6; Вт 10:20)37 И да внимавате да изпълнявате винаги наредбите, постановленията, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите. (Вт 5:32)38 И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове. (Вт 4:23)39 Но от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.40 Те обаче не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.41 И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха на своите идоли; също и синовете им, и внуците им постъпват до днес така, както постъпваха бащите им. (4 Цар 17:32; 4 Цар 17:33)