1А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. (Вт 10:8; 4 Цар 3:14; Лк 4:25; Як 5:17)2И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза:3Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.4Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.5И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.6И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.7А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.
Илия и вдовицата от Сарепта
8Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза:9Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. (Авд 1:20; Лк 4:26)10И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.11А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.12А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем.13Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,14защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята.15И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни.16Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия.17А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.18Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? (Лк 5:8)19А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.20И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и?21Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! (4 Цар 4:34; 4 Цар 4:35)22И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. (Евр 11:35)23Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.24А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина. (Йн 3:2; Йн 16:30)