2 Царе 24

Библия, ревизирано издание

1 След това гневът на ГОСПОДА пак пламна против Израил и Той подбуди Давид против тях, като каза: Иди, преброй Израил и Юда. (2 Цар 21:1; 1 Лет 21:1; 1 Лет 27:23; 1 Лет 27:24; Як 1:13; Як 1:14)2 И така, царят каза на началника на войската Йоав, който беше с него: Мини сега през всички Израилеви племена от Дан до Вирсавее и пребройте народа, за да узная броя на народа. (Съд 20:1; Ер 17:5)3 А Йоав отвърна на царя: ГОСПОД, твоят Бог, дано прибави на народа стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми, царя, дано видят това. Но защо господарят ми, царят, намира наслада в това?4 Обаче царската дума надделя над Йоав и над началниците на войската. Затова Йоав и началниците на войската тръгнаха от името на царя да преброят Израилевия народ.5 Като преминаха Йордан, се разположиха при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е сред долината. (Чис 32:1; Чис 32:3; Вт 2:36; И Н 13:9; И Н 13:16)6 После отидоха в Галаад и в земята Тахтим-одси. Отидоха и в Дан-яан и в околността до Сидон. (И Н 19:28; И Н 19:47; Съд 18:28; Съд 18:29)7 След това отидоха в Тирската крепост и във всички градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.8 И така, като прекосиха цялата земя, се върнаха в Йерусалим след девет месеца и двадесет дни.9 Йоав доложи на царя броя на преброения народ. Броят беше: от Израил – осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да си служат с меч; и от Юдовите мъже – петстотин хиляди. (1 Лет 21:5)10 След като Давид преброи народа, сърцето му го изобличи. И Давид каза на ГОСПОДА: Съгреших тежко, като извърших това. Сега, моля Ти се, ГОСПОДИ, премахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. (1 Цар 13:13; 1 Цар 24:6; 2 Цар 12:13)11 И когато Давид стана на сутринта, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророка Гад, Давидовия ясновидец, като му каза: (1 Цар 9:9; 1 Цар 22:5; 1 Лет 29:20)12 Иди и кажи на Давид: Така казва ГОСПОД: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над теб.13 И така, Гад отиде при Давид и му извести това. После му каза: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти, или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват, или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да отнеса на Онзи, Който ме е пратил. (1 Лет 21:12)14 Давид отвърна на Гад: Намирам се в голямо утеснение; обаче нека паднем в ръката на ГОСПОДА, защото Неговите милости са много; но в ръката на човек да не изпадна. (Пс 103:8; Пс 103:13; Пс 103:14; Пс 119:156; Ис 47:6; Зах 1:15)15 И така, ГОСПОД прати мор върху Израил от онази сутрин до определеното време. И измряха от народа, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. (1 Лет 21:14; 1 Лет 27:24)16 А когато ангелът простря ръката си към Йерусалим, за да го погуби, ГОСПОД се разкая за злото и каза на ангела, който погубваше народа: Стига вече; оттегли сега ръката си. А ангелът ГОСПОДЕН беше близо до хармана на йевусееца Орна. (Бит 6:6; Изх 12:23; 1 Цар 15:11; 2 Цар 24:18; 1 Лет 21:15; 2 Лет 3:1; Йоил 2:13; Йоил 2:14)17 И когато видя ангела, който поразяваше народа, Давид проговори на ГОСПОДА: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие. Тези овце какво са направили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти и над моя бащин дом. (1 Лет 21:17)18 В същия ден Гад дойде при Давид и му каза: Излез, издигни жертвеник на ГОСПОДА на хармана на йевусееца Орна. (1 Лет 21:18)19 И така, Давид излезе според думата на Гад, както заповяда ГОСПОД.20 А Орна погледна и видя, че царят и слугите му идват към него. И Орна излезе и се поклони на царя с лице до земята.21 Тогава Орна каза: Защо е дошъл господарят ми, царят, при слугата си? А Давид отговори: Да купя хармана от тебе, за да издигна жертвеник на ГОСПОДА, за да престане язвата между народа. (Бит 23:8; Чис 16:48; Чис 16:50)22 А Орна каза на Давид: ГОСПОДАРЯТ ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне и диканите, и впряга на воловете за дърва. (3 Цар 19:21)23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя. Орна прибави също: ГОСПОД, твоят Бог, да има благоволение към теб. (Ез 20:40; Ез 20:41)24 А царят каза на Орна: Не! Непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не искам да принеса на ГОСПОДА, моя Бог, всеизгаряния, за които не съм платил нищо. И така, Давид купи хармана; а воловете купи за петдесет сребърни сикъла. (1 Лет 21:24; 1 Лет 21:25)25 Там Давид издигна жертвеник на ГОСПОДА и принесе всеизгаряния и мирни приноси. И ГОСПОД прие молбата за земята и язвата престана сред Израил. (2 Цар 21:14; 2 Цар 24:21)