1Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха ГОСПОДНИЯ ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази ГОСПОДНИЯ ковчег. (1 Цар 6:21; 2 Цар 6:4; Пс 132:6)2А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време – двадесет години. И целият Израилев дом въздишаше за ГОСПОДА.
Самуил – съдия на Израил
3Самуил говори на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към ГОСПОДА, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за ГОСПОДА. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците. (Бит 35:2; Вт 6:13; Вт 10:20; Вт 13:14; Вт 30:2; И Н 24:14; И Н 24:23; Съд 2:13; 3 Цар 8:48; 2 Лет 30:19; Йов 11:13; Йов 11:14; Ис 55:7; Ос 6:1; Йоил 2:12; Мт 4:10; Лк 4:8)4Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на ГОСПОДА. (Съд 2:11)5После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на ГОСПОДА. (Съд 20:1; 4 Цар 25:23)6И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред ГОСПОДА, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред ГОСПОДА. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа. (Съд 10:10; 2 Цар 14:14; 3 Цар 8:47; Неем 9:1; Неем 9:2; Пс 106:6; Дан 9:3; Йоил 2:12)7След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.8И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни избави от филистимците. (Ис 37:4)9Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на ГОСПОДА. И Самуил извика към ГОСПОДА за Израил и ГОСПОД го послуша. (Пс 99:6; Ер 15:1)10Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден ГОСПОД прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил. (И Н 10:10; Съд 4:15; Съд 5:20; 1 Цар 2:10; 2 Цар 22:14; 2 Цар 22:15)11Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.12Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер[1], като казваше: Дотук ни помогна ГОСПОД. (Бит 28:18; Бит 31:45; Бит 35:14; И Н 4:9; И Н 24:26)13Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израилевите предели. И ГОСПОДНЯТА ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил. (Съд 13:1; 1 Цар 13:5)14А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.15Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си. (Съд 2:16; 1 Цар 7:6; 1 Цар 12:11)16Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.17А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на ГОСПОДА. (Съд 21:4; 1 Цар 8:4)