1А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на ГОСПОДА пред Илий, слово от ГОСПОДА беше рядкост и нямаше явно видение. (1 Цар 2:11; 1 Цар 3:21; Пс 74:9; Ам 8:11)2В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда) (Бит 27:1; Бит 48:10; 1 Цар 2:22; 1 Цар 4:15)3и Божият светилник не беше още изгаснал в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал, (Изх 27:21; Лев 24:3; 1 Цар 1:9; 2 Лет 13:11)4ГОСПОД повика Самуил. А той отговори: Ето ме.5И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна.6А ГОСПОД извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни.7Самуил не познаваше още ГОСПОДА и слово от ГОСПОДА не му се беше откривало. (Д А 19:2)8И ГОСПОД повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че ГОСПОД е повикал детето.9Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна.10И ГОСПОД дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша.11Тогава ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите. (4 Цар 21:12; Ер 19:3)12В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша. (1 Цар 2:30; 1 Цар 2:36)13Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря. (1 Цар 2:12; 1 Цар 2:17; 1 Цар 2:22; 1 Цар 2:23; 1 Цар 2:25; 1 Цар 2:29; Ез 7:3; Ез 18:30)14Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос. (Чис 15:30; Чис 15:31; Ис 22:14)15А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий.16Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме.17Илий попита: Какво слово ти говори ГОСПОД? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог – да! – и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. (Рут 1:17)18Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е ГОСПОД; нека стори каквото Му е угодно. (Йов 1:21; Йов 2:10; Пс 39:9; Ис 39:8)19А Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и ГОСПОД не остави неизпълнена нито една от неговите думи. (Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; 1 Цар 2:21; 1 Цар 9:6)20И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден[1] за ГОСПОДЕН пророк. (Съд 20:1)21И ГОСПОД пак се явяваше в Сило; защото ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха[2] по целия Израил. (1 Цар 3:1; 1 Цар 3:4)