1В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран. (Бит 21:21; Чис 20:29; Вт 31:8; 1 Цар 28:3; Пс 120:5)2А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил. (И Н 15:55; 1 Цар 23:24)3Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът – опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род[1].4Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си, (Бит 38:13; 2 Цар 13:23)5изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:6Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш! (1 Лет 12:18; Пс 122:7; Лк 10:5)7Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. (1 Цар 25:15; 1 Цар 25:21)8Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка. (Съд 9:28; Неем 8:10; Пс 73:7; Пс 73:8; Пс 123:3; Пс 123:4)9И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид – и млъкнаха.10Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.11Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са? (Съд 8:6)12И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.13Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите. (1 Цар 30:24)14А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.15Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето. (1 Цар 25:7)16Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете. (Изх 14:22; Йов 1:10)17Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума. (Вт 13:13; Съд 19:22; 1 Цар 20:7)18Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли. (Бит 32:13; Пр 18:16; Пр 21:14)19Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо. (Бит 32:16; Бит 32:20)20И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.21А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро. (Пс 109:5; Пр 17:13)22Така да направи Бог на Давидовите неприятели – да! – и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово. (Рут 1:17; 1 Цар 3:17; 1 Цар 20:13; 1 Цар 20:16; 1 Цар 25:34; 3 Цар 14:10; 3 Цар 21:21; 4 Цар 9:8)23Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята. (И Н 15:18; Съд 1:14)24И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.25Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал[2]; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.26Сега, господарю мой, в името на живия ГОСПОД и на живота на душата ти, понеже ГОСПОД те е въздържал от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал. (Бит 20:6; 1 Цар 25:33; 2 Цар 18:32; 4 Цар 2:2; Рим 12:19)27А сега този подарък[3], който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. (Бит 33:11; 1 Цар 30:26; 4 Цар 5:15)28Прости, моля, грешката на слугинята си, защото ГОСПОД непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в ГОСПОДНИТЕ войни. И зло не се намери в тебе никога. (1 Цар 18:17; 1 Цар 21:11; 2 Цар 7:11; 2 Цар 7:27; 3 Цар 9:5; 1 Лет 17:10; 1 Лет 17:25)29И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при ГОСПОД, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка. (Ер 10:18)30А когато ГОСПОД постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,31тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато ГОСПОД направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.32Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш. (Бит 21:27; Изх 18:10; Пс 41:13; Пс 72:18; Лк 1:68)33И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми. (1 Цар 25:26)34Защото наистина, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко. (1 Цар 25:22; 1 Цар 25:26)35Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и и каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех. (Бит 19:21; 1 Цар 20:42; 2 Цар 15:9; 4 Цар 5:19; Лк 7:50; Лк 8:48)36А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много. (2 Цар 13:23)37Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.38И около десет дни след това ГОСПОД порази Навал и той умря.39А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото ГОСПОД обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. (1 Цар 25:26; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:34; 3 Цар 2:44; Пс 7:16; Пр 22:23)40И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те и казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.41А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си. (Рут 2:10; Рут 2:13; Пр 15:33)42Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.43Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени. (И Н 15:56; 1 Цар 27:3; 1 Цар 30:5)44А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим. (2 Цар 3:14; 2 Цар 3:15; Ис 10:30)