1 Солунци 2

Библия, ревизирано издание

Дейността на апостола в Солун

1 Защото самите вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразен; (1 Сол 1:5; 1 Сол 1:9) 

2 а като бяхме пострадали и бяхме опозорени преди това във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба. (Д А 16:22; Д А 17:2; Фил 1:30; Кол 2:1; 1 Сол 1:5) 

3 Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисти подбуди, нито е било с лукавство; (2 Кор 2:17; 2 Кор 7:2; 1 Сол 2:5; 2 Пет 1:16) 

4 но както сме били одобрени от Бога да ни се повери делото на благовестието, така говорим не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни. (Пр 17:3; Ер 17:10; Рим 8:27; 1 Кор 7:25; 1 Кор 9:17; Гал 1:10; Гал 2:7; 1 Тим 1:11; 1 Тим 1:12; Тит 1:3) 

5 Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие (Бог е свидетел); (Д А 20:23; Рим 1:9; 2 Кор 2:17; 2 Кор 4:2; 2 Кор 7:2; 2 Кор 12:17) 

6 нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли), (Йн 5:41; Йн 5:44; Йн 12:43; 1 Кор 9:1; 1 Кор 9:2; 1 Кор 9:4; 1 Кор 9:12; 1 Кор 9:18; 2 Кор 10:1; 2 Кор 10:2; 2 Кор 10:10; 2 Кор 10:11; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:13; 2 Кор 12:14; 2 Кор 13:10; 2 Сол 3:8; 2 Сол 3:9; 1 Тим 5:17; Флм 1:8; Флм 1:9) 

7 а сме били нежни сред вас, както кърмачка, когато се грижи за децата си. (1 Кор 2:3; 1 Кор 9:22; 2 Кор 13:4; 2 Тим 2:24) 

8 Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили. (Рим 1:11; Рим 15:29; 2 Кор 12:15) 

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия – като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие. (Д А 18:3; Д А 20:34; 1 Кор 4:12; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:13; 2 Кор 12:14; 2 Сол 3:8) 

10 Свидетели сте вие и Бог, как свято, праведно и безукорно се отнасяхме към вас, вярващите, (2 Кор 7:2; 1 Сол 1:5; 2 Сол 3:7) 

11 като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, както баща – децата си, 

12 и ви заръчахме да водите живот, достоен за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава. (1 Кор 1:9; Еф 4:1; Фил 1:27; Кол 1:10; 1 Сол 4:1; 1 Сол 5:24; 2 Сол 2:14; 2 Тим 1:9) 

13 И затова ние непрестанно благодарим на Бога за това, че като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, което и действа между вас, вярващите. (Мт 10:40; Гал 4:14; 1 Сол 1:3; 2 Пет 3:2) 

14 Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите, (Д А 17:5; Д А 17:13; Гал 1:22; Евр 10:33; Евр 10:34) 

15 които убиха и Господ Исус, и пророците, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всички човеци са противни, (Ест 3:8; Мт 5:12; Мт 23:34; Мт 23:37; Лк 13:33; Лк 13:34; Д А 2:23; Д А 3:15; Д А 5:30; Д А 7:52) 

16 като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълват мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна. (Бит 15:16; Мт 23:32; Мт 24:6; Мт 24:14; Лк 11:52; Д А 13:50; Д А 14:5; Д А 14:19; Д А 17:5; Д А 17:13; Д А 18:12; Д А 19:9; Д А 22:21; Д А 22:22) 

Апостолът желае да посети солунската църква

17 А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време (що се отнася до присъствие телом, но не и духом), се постарахме още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви. (1 Кор 5:3; Кол 2:5; 1 Сол 3:10) 

18 Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един-два пъти, но Сатана ни попречи. (Рим 1:13; Рим 15:22) 

19 Понеже коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие – пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие? (Пр 16:31; 1 Кор 15:23; 2 Кор 1:14; Фил 2:16; Фил 4:1; 1 Сол 3:13; Отк 1:7; Отк 22:12) 

20 Защото вие сте наша слава и радост. (Фил 4:1) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.