19Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; (Пр 10:19; Пр 14:17; Пр 17:27; Екл 5:1; Екл 5:2; Екл 7:9)20защото човешкият гняв не върши Божията правда.21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.22Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (Мт 7:21; Лк 6:46; Лк 11:28; Рим 2:13; 1 Йн 3:7)23Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; (Лк 6:47; Як 2:14)24понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.25Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. (Йн 13:17; 2 Кор 3:18; Як 2:12)26Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. (Пс 34:13; Пс 34:14; Пс 39:1; Пс 39:2; 1 Пет 3:10)27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света. (Ис 1:16; Ис 1:17; Ис 58:6; Ис 58:7; Мт 25:36; Рим 12:2; Як 2:17; 1 Йн 5:18)