1В дните, когато съдиите управляваха, настана глад по земята. И един човек от Витлеем Юдейски заедно с жена си и двамата си сина се пресели в Моавската земя. (Бит 12:10; Бит 26:1; Съд 2:16; Съд 17:8; 4 Цар 8:1)2Името на човека беше Елимелех, името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон. Те бяха ефратци от Витлеем Юдейски и дойдоха в Моавската земя, и останаха там. (Бит 35:19; Съд 3:30)3Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана с двамата си сина.4И синовете и си взеха за жени моавки, чиито имена бяха Орфа и Рут; и живяха там около десет години.5След това Маалон и Хелеон умряха – и двамата, така че Ноемин се лиши и от мъжа си, и от двамата си сина.6След това тя реши заедно със снахите си да напусне Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че ГОСПОД посетил народа Си и му дал хляб. (Изх 4:31; Пс 132:15; Мт 6:11; Лк 1:68)7И така, тя тръгна от мястото, където беше, заедно със снахите си и когато вървяха по пътя, за да се върнат в Юдейската земя,8Ноемин им каза: Вървете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към покойните ви съпрузи и към мене. (И Н 24:15; Рут 1:5; Рут 2:20; 2 Тим 1:16)9ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на бъдещ съпруг. Тогава ги целуна; а те плакаха силно. (Рут 3:1)10След това казаха на Ноемин: Не, с тебе ще се върнем при твоя народ.11Но Ноемин възрази: Върнете се, дъщери мои, какъв смисъл има да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? (Бит 38:11; Вт 25:5)12Върнете се, дъщери мои, вървете, защото остарях и не мога да се омъжа. Дори и да си кажа: Имам надежда. Даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,13вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже ми е много мъчно за вас, защото ГОСПОДНЯТА ръка се е простряла против мен. (Съд 2:15; Йов 19:21; Пс 32:4; Пс 38:2; Пс 39:9; Пс 39:10)14А като плакаха горчиво отново, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза към нея. (Пр 17:17; Пр 18:24)15Тогава Ноемин каза: Ето, етърва ти се връща при народа си и при боговете си; върни се и ти заедно с нея. (И Н 24:15; И Н 24:19; Съд 11:24; 4 Цар 2:2; Лк 24:28)16А Рут отговори: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда с тебе. Където идеш ти, и аз ще ида, и където останеш, и аз ще остана. Твоят народ ще бъде мой народ и твоят Бог – мой Бог. (Рут 2:2; Рут 2:11; Рут 2:12; 4 Цар 2:2; 4 Цар 2:4; 4 Цар 2:6)17Където умреш ти, и аз там ще умра и там ще бъда погребана. Така да ми направи ГОСПОД, да! И повече да прибави, ако друго, освен смъртта, ме отдели от тебе. (1 Цар 3:17; 1 Цар 25:22; 2 Цар 19:13; 4 Цар 6:31)18Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да я разубеждава. (Д А 21:14)19И така, двете вървяха, докато стигнаха във Витлеем. И когато стигнаха там, целият град се развълнува заради тях. Жените казваха: Това Ноемин ли е? (Ис 23:7; П Ер 2:15; Мт 21:10)20А тя им отговаряше: Не ме наричайте Ноемин[1], наричайте ме Мара[2], защото Всесилният много ме огорчи.21Задоволена с всичко излязох, а ГОСПОД ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, след като ГОСПОД ме е огорчил и Всесилният ми е пратил нещастие? (Йов 1:21)22Така се върнаха Ноемин и снаха и Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те пристигнаха във Витлеем в началото на жътвата на ечемика. (Изх 9:31; Изх 9:32; Рут 2:23; 2 Цар 21:9)