1Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух, (Рим 1:9; 2 Кор 1:23; 2 Кор 11:31; 2 Кор 12:19; Гал 1:20; Фил 1:8; 1 Тим 2:7)2че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си. (Рим 10:1)3Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът, (Изх 32:32)4които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията, (Изх 4:22; Изх 20:1; Вт 7:6; Вт 14:1; 1 Цар 4:21; 3 Цар 8:11; Пс 63:2; Пс 78:61; Пс 147:19; Ер 31:9; Д А 3:25; Д А 13:32; Рим 3:2; Еф 2:12; Евр 8:8; Евр 9:1)5чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин. (Вт 10:15; Ер 23:6; Лк 3:23; Йн 1:1; Д А 20:28; Рим 1:3; Рим 11:28; Евр 1:8; 1 Йн 5:20)6Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни, (Чис 23:19; Йн 8:39; Рим 2:28; Рим 2:29; Рим 3:3; Рим 4:12; Рим 4:16; Гал 6:16)7нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“. (Бит 21:12; Гал 4:23; Евр 11:18)8Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство. (Гал 4:28)9Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“ (Бит 18:10; Бит 18:14)10И не само това, но и когато Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак, (Бит 25:21)11макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава, (Рим 4:17; Рим 8:28)12и се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“; (Бит 25:23)13както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“ (Вт 21:15; Пр 13:24; Мал 1:2; Мал 1:3; Мт 10:37; Лк 14:26; Йн 12:25)14И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! (Вт 32:4; 2 Лет 19:7; Йов 8:3; Йов 34:10; Пс 92:15)15Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“ (Изх 33:19)16И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.17Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“ (Изх 9:16; Изх 14:4; Гал 3:8; Гал 3:22)18И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска – закоравява.
Божият гняв и милосърдие
19На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му? (2 Лет 20:6; Йов 9:12; Йов 23:13; Ис 46:10; Ер 49:13; Дан 4:35)20Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“ (Ис 29:16; Ис 45:9; Ис 64:8)21Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба? (Пр 16:4; Ер 18:4; Ер 18:6; 2 Тим 2:20)22А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел, (Рим 2:4; 1 Сол 5:9; 1 Пет 2:8; Юда 1:4)23и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава – (Рим 2:4; Рим 8:28; Еф 1:7; Кол 1:27)24върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците? (Рим 3:29)25Както казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“ (Ос 2:23; 1 Пет 2:10)26И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог.“ (Ос 1:10)27А Исайя вика за Израил: „Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатъкот тях ще се спаси; (Ис 10:22; Ис 10:23; Рим 11:5)28защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро. (Ис 10:22; Ис 28:22)29И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“ (Бит 19:24; Ис 1:9; Ис 13:19; Ер 50:40; П Ер 3:22)
Израил и Благовестието
30И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра; (Рим 1:17; Рим 4:11; Рим 10:20)31а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон. (Рим 10:2; Рим 11:7; Гал 5:4)32Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват; (Лк 2:34; 1 Кор 1:23)33както е писано: „Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами.“ (Пс 118:22; Ис 8:14; Ис 28:16; Мт 21:42; Мт 21:44; Мк 12:10; Лк 2:34; Лк 20:17; Рим 10:11; 1 Пет 2:6)