1Давидово поучение[1]. Молитва, когато беше в пещерата[2]. С гласа си викам към ГОСПОДА; с гласа си на ГОСПОДА се моля.2Изливам пред Него плача си, скръбта си изявявам пред Него. (Ис 26:16)3Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех. (Пс 140:5; Пс 143:4)4Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен; избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми. (Пс 31:11; Пс 69:20; Пс 88:8; Пс 88:18)5Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; казах: Ти си мое прибежище, дял мой в земята на живите. (Пс 16:5; Пс 27:13; Пс 46:1; Пс 73:26; Пс 91:12; Пс 119:57; П Ер 3:24)6Внимавай към вика ми, защото съм много унижен; избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен. (Пс 116:6)7Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти; праведните ще се съберат около мене, защото ще постъпваш щедро към мене. (Пс 13:6; Пс 34:2; Пс 119:17)