1(По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – (Пс 93:1; Пс 103:1; Пс 104:35)2Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; (Ис 40:22; Ис 45:12; Дан 7:9)3Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; (Пс 18:10; Ис 19:1; Ам 9:6)4Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; (4 Цар 2:11; 4 Цар 6:17; Евр 1:7)5Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. (Йов 26:7; Йов 38:4; Йов 38:6; Екл 1:4)6Покрил си я с морето[1] като с дреха; водите застанаха над планините. (Бит 7:19)7От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. (Бит 8:1)8Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. (Бит 8:5; Йов 38:10; Йов 38:11)9Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. (Бит 9:11; Бит 9:15; Йов 26:10; Пс 33:7; Ер 5:22)10Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините.11Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си;12при тях небесните птици живеят и пеят между клоните.13Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; (Пс 65:9; Пс 65:10; Пс 147:8; Ер 10:13; Ер 14:22)14правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, (Бит 1:29; Бит 1:30; Бит 3:18; Бит 9:3; Йов 28:5; Пс 136:25; Пс 147:8; Пс 147:9)15и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. (Съд 9:13; Пс 23:5; Пр 31:6; Пр 31:7)16Великолепните[2] дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, (Чис 24:6)17където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела;18високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци.19Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. (Бит 1:14; Йов 38:12)20Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. (Ис 45:7)21Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. (Йов 38:39; Йоил 1:20)22Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си.23Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. (Бит 3:19)24Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. (Пр 3:19)25Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи.26Там плават корабите; там е и чудовището[3], което си създал да играе в него. (Йов 41:1)27Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. (Пс 136:25; Пс 145:15; Пс 147:9)28Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага,29скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. (Йов 34:14; Йов 34:15; Пс 146:4; Екл 12:7)30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. (Ис 32:15; Ез 37:9)31Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, (Бит 1:31)32Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. (Пс 144:5; Ав 3:10)33Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. (Пс 63:4; Пс 146:2)34Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА.35Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя. (Пс 37:38; Пс 104:1; Пр 2:22)