1Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викът ми нека стигне до Тебе. (Изх 2:23; 1 Цар 9:16; Пс 18:6)2Не скривай лицето Си от мене; в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене; в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно. (Пс 27:9; Пс 69:17; Пс 71:2; Пс 88:2)3Защото дните ми изчезват като дим и костите ми изгарят като в пещ. (Йов 30:30; Пс 31:10; Пс 119:83; П Ер 1:13; Як 4:14)4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, защото забравям да ям хляба си. (Пс 37:2; Пс 102:11)5Поради гласа на охкането ми костите ми се прилепват за кожата ми. (Йов 19:20; П Ер 4:8)6Приличам на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини. (Йов 30:29; Ис 34:11; Соф 2:14)7Лишен от сън, станал съм като врабче, усамотено на покрива на къщата. (Пс 38:11; Пс 77:4)8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми. (Д А 23:12; Д А 26:11)9Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи (Пс 42:3; Пс 80:5)10поради негодуването Ти и гнева Ти; защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил. (Пс 30:7)11Дните ми са като удължена сянка в късен следобед и аз изсъхвам като трева. (Йов 14:2; Пс 102:4; Пс 109:23; Пс 144:4; Екл 6:12; Ис 40:6; Як 1:10)12Но Ти, ГОСПОДИ, довека седиш Цар и споменът Ти е от род в род. (Пс 9:7; Пс 102:26; Пс 135:13; П Ер 5:19)13Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион; защото е време да му покажеш милост. Да! Определеното време дойде. (Ис 40:2; Ис 60:10; Зах 1:12)14Защото слугите Ти копнеят за камъните му и милеят за пръстта му. (Пс 79:1)15И така, народите ще се боят от името ГОСПОДНЕ и всички земни царе – от славата Ти. (3 Цар 8:43; Пс 138:4; Ис 60:3)16Защото ГОСПОД е съградил Сион, Той се е явил в славата Си, (Ис 60:1; Ис 60:2)17Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените и не е презрял молбата им. (Неем 1:6; Неем 1:11; Неем 2:8)18Това ще се напише за бъдещото поколение; и народ, който ще бъде създаден, ще хвали ГОСПОДА. (Пс 22:31; Ис 43:21; Рим 15:4; 1 Кор 10:11)19Защото Той надникна от Своята свята висота, от небето ГОСПОД погледна към земята, (Вт 26:15; Пс 14:2; Пс 33:13; Пс 33:14)20за да чуе въздишките на затворените, да освободи осъдените на смърт[1]; (Пс 79:11)21за да възвестят името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му – в Йерусалим, (Пс 22:22)22когато се съберат заедно племената и царствата, за да слугуват на ГОСПОДА.23Той намали силата ми сред пътя; съкрати дните ми. (Йов 21:21)24Аз казах: Да не ме грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са от родове в родове. (Пс 90:2; Ис 38:10; Ав 1:12)25Отдавна Ти, ГОСПОДИ, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата. (Бит 1:1; Бит 2:1; Евр 1:10)26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха; като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени. (Пс 102:12; Ис 34:4; Ис 51:6; Ис 65:17; Ис 66:22; 2 Пет 3:7; 2 Пет 3:10)27Но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат. (Мал 3:6; Евр 13:8; Як 1:17)28Синовете на слугите Ти ще се установят и потомството им ще се утвърди пред Тебе. (Пс 69:36)