1По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. (Пр 28:6)2Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.3Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. (Пс 37:7)4Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. (Пр 14:20)5Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. (Изх 23:1; Вт 19:16; Вт 19:19; Пр 6:19; Пр 19:9; Пр 21:28)6Мнозина търсят благоволението на щедрия[1] и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. (Пр 17:8; Пр 18:16; Пр 21:14; Пр 29:26)7Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. (Пс 38:11; Пр 14:20)8Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. (Пр 16:20)9Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. (Пр 19:5)10Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. (Пр 30:22; Екл 10:6; Екл 10:7)11Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. (Пр 14:29; Пр 16:32; Як 1:19)12Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. (Пр 16:14; Пр 16:15; Пр 20:2; Пр 28:15; Ос 14:5)13Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. (Пр 10:1; Пр 15:20; Пр 17:21; Пр 17:25; Пр 21:9; Пр 21:19; Пр 27:15)14Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. (Пр 18:22; 2 Кор 12:14)15Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува. (Пр 6:9; Пр 10:4; Пр 20:13; Пр 23:21)16Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине. (Лк 10:28; Лк 11:28)17Който показва милост към бедния, заема на ГОСПОДА и Той ще му въздаде за благодеянието му. (Пр 28:27; Мт 10:42; Мт 25:40; 2 Кор 9:6; Евр 6:10)
Мъдри съвети към младите хора
18Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине[2]. (Пр 13:24; Пр 23:13; Пр 29:17)19Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.20Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни. (Пс 37:37)21Има много помисли в сърцето на човека, но намерението ГОСПОДНЕ – то ще устои. (Йов 23:13; Пс 33:10; Пс 33:11; Пр 16:1; Пр 16:9; Ис 14:26; Ис 14:27; Ис 46:10; Д А 5:39; Евр 6:17)22Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.23Страхът от ГОСПОДА спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло. (1 Тим 4:8)24Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне. (Пр 15:19; Пр 26:13; Пр 26:15)25Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. (Вт 13:11; Пр 9:8; Пр 21:11)26Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор. (Пр 17:2)27Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.28Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие. (Йов 15:16; Йов 20:12; Йов 20:13; Йов 34:7)29Присъди се приготвят за присмивателите и бой – за гърба на безумните. (Пр 10:13; Пр 26:3)