1И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. (Отк 14:10; Отк 15:1; Отк 15:7)2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. (Изх 9:9; Отк 8:7; Отк 13:14; Отк 13:16; Отк 13:17)3Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. (Изх 7:17; Изх 7:20; Отк 8:8; Отк 8:9)4Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. (Изх 7:20; Отк 8:10)5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; (Отк 1:4; Отк 1:8; Отк 4:8; Отк 11:17; Отк 15:3)6понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. (Ис 49:26; Мт 23:34; Мт 23:35; Отк 11:18; Отк 13:15; Отк 18:20)7И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди. (Отк 13:10; Отк 14:10; Отк 15:3; Отк 19:4)8Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. (Отк 8:12; Отк 9:17; Отк 9:18; Отк 14:18)9И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. (Дан 5:22; Дан 5:23; Отк 9:20; Отк 11:13; Отк 14:7; Отк 16:11; Отк 16:21)10Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, (Отк 9:2; Отк 13:2)11и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си. (Отк 16:2; Отк 16:9; Отк 16:21)12Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. (Ис 41:2; Ис 41:25; Ер 50:38; Ер 51:36; Отк 9:14)13И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; (1 Йн 4:1; Отк 12:3; Отк 12:9; Отк 19:20; Отк 20:10)14защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Мт 24:24; Лк 2:1; 2 Сол 2:9; 1 Тим 4:1; Як 3:15; Отк 13:13; Отк 13:14; Отк 17:14; Отк 19:19; Отк 19:20; Отк 20:8)15(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.) (Мт 24:43; Мт 24:46; Лк 12:39; 2 Кор 5:3; 1 Сол 5:2; 2 Пет 3:10; Отк 3:3; Отк 3:4; Отк 3:18)16И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон[1]. (Отк 19:19)17Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. (Отк 21:6)18И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. (Дан 12:1; Отк 4:5; Отк 8:5; Отк 11:13; Отк 11:19)19А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. (Ис 51:17; Ис 51:22; Ер 25:15; Ер 25:16; Отк 14:8; Отк 14:10; Отк 17:18; Отк 18:5)20И всеки остров побегна и планините не се намериха. (Отк 6:14)21И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма. (Изх 9:23; Отк 11:19; Отк 16:9; Отк 16:11)