1А на сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се събраха на съвет и решиха да убият Исус. (Пс 2:2; Мк 15:1; Лк 22:66; Лк 23:1; Йн 18:28)2И като Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат. (Мт 20:19; Мк 15:1; Лк 23:1; Д А 3:13)3Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините, и каза: (Мт 26:14; Мт 26:15)4Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.5И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси. (2 Цар 17:23; Д А 1:18)6А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.7И като се съветваха, купиха с тях Нивата на грънчаря за погребване на чужденци.8Затова онази нива се нарича и днес Кръвна нива. (Д А 1:19)9Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, Когото оцениха израилтяните, (Ер 32:9; Зах 11:12; Зах 11:13)10и ги дадоха за Нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ.“11А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита: Ти Юдейският Цар ли си? А Исус му отвърна: Ти казваш. (Мк 15:2; Лк 23:3; Йн 18:33; Йн 18:37; 1 Тим 6:13)12И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше. (Мт 26:63; Йн 19:9)13Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе? (Мт 26:62; Йн 19:10)14Но Той не му отговори нито на едно обвинение[1], така че управителят много се чудеше.15А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали. (Мк 15:6; Лк 23:17; Йн 18:39)16А тогава имаха един прословут затворник на име Варава.17И така, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна – Варава ли или Исус, наречен Христос?18Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.19При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не прави нищо на Този праведник; защото нощес се измъчих много насън заради Него.20А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исус да предаде на смърт. (Мк 15:11; Лк 23:18; Йн 18:40; Д А 3:14)21Управителят ги попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава.22Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат!23А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!24И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. (Вт 21:6)25А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. (Вт 19:10; И Н 2:19; 2 Цар 1:16; 3 Цар 2:32; Д А 5:28)26Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. (Ис 53:5; Мк 15:15; Лк 23:16; Лк 23:24; Лк 23:25; Йн 19:1; Йн 19:16)
Издевателството на войниците
27Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. (Мк 15:16; Йн 19:2)28И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. (Лк 23:11)29Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! (Ис 53:3)30И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. (Ис 50:6; Мт 26:67)31И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат. (Ис 53:7)
Разпъването и кръстната смърт на Исус Христос
32А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му. (Чис 15:35; 3 Цар 21:13; Мк 15:21; Лк 23:26; Йн 19:17; Д А 7:58; Евр 13:12)33И като стигнаха до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място[2], (Мк 15:22; Лк 23:33; Йн 19:17; Евр 13:12)34дадоха Му да пие вино, размесено с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мт 27:48)35И когато Го разпънаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребий. (Пс 22:18; Пс 22:19; Мк 15:24; Лк 23:34; Йн 19:24)36И седяха там да Го пазят. (Мт 27:54; Мк 15:26; Лк 23:38; Йн 19:19)37И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му, който гласеше: Този е Исус, Юдейският Цар.38Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво. (Ис 53:12; Мк 15:27; Лк 23:32; Лк 23:33; Йн 19:18)39А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и казваха: (Пс 22:7; Пс 22:8; Пс 109:25; Мк 15:29; Лк 23:35)40Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божий Син, слез от кръста. (Мт 26:61; Мт 26:63; Мк 14:58; Йн 2:19)41Също и главните свещеници с книжниците и старейшините Го подиграваха, като казваха:42Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Ако е Израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.43Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм. (Пс 22:8; Пс 22:9; Пс 22:18; Мк 15:32; Лк 23:39)44По същия начин Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.45А от шестия час до деветия час тъмнина покриваше цялата земя. (Ам 8:9; Мк 15:33; Лк 23:44)46А около деветия час Исус извика със силен глас: Ели, Ели, лама савахтани?, т. е.: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? (Пс 22:1; Пс 22:2; Мк 15:34; Евр 5:7)47Някои от стоящите там, като чуха, казаха: Той вика Илия.48И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстикова пръчка, даде Му да пие. (Пс 69:21; Пс 69:22; Мк 15:36; Лк 23:36; Йн 19:29)49А другите казаха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.50А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна. (Мк 15:37; Лк 23:46)51И, ето, завесата на храма се раздра на две отгоре додолу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, (Изх 26:31; 2 Лет 3:14; Мк 15:38; Лк 23:45; Евр 10:20)52гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,53които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.54А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, като видяха земетресението и всичко, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина този беше Син на Бога. (Мт 27:36; Мк 15:39; Лк 23:47)55Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исус от Галилея и Му служеха; (Лк 8:2; Лк 8:3)56сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майка на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове. (Мк 15:40)57И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. (Мк 15:42; Мк 15:43; Лк 23:50; Йн 19:38)58Той дойде при Пилат и поиска тялото на Исус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.59Йосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащеница60и го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, си отиде. (Ис 53:9)61А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.62И на следващия ден, който беше след деня на Приготовлението за празника, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:63Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна. (Мт 16:21; Мт 17:23; Мт 20:19; Мт 26:61; Мк 8:31; Мк 10:34; Лк 9:22; Лк 18:33; Лк 24:6; Лк 24:7; Йн 2:19)64Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.65Пилат им каза: Вземете стража; идете, пазете Го, както знаете.66А те отидоха и завардиха гроба, и заедно със стражата запечатаха камъка. (Дан 6:17)