Матей 22

Библия, ревизирано издание

1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: (Лк 14:16; Отк 19:7; Отк 19:9)2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. (Пр 9:2)5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. (Лк 19:27)7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. (Мт 10:11; Мт 10:13; Д А 13:46)9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. (Мт 13:47)11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. (2 Кор 5:3; Еф 4:24; Кол 3:10; Кол 3:12; Отк 3:4; Отк 16:15; Отк 19:8)12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мт 8:12)14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани. (Мт 20:16)15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. (Мк 12:13; Лк 20:20)16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате[1], лицемери?19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис?21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. (Мт 17:25; Мк 12:17; Рим 13:7)22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: (Мк 12:18; Лк 20:27; Д А 23:8)24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. (Вт 25:5; Мк 12:19; Лк 20:28)25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;26 също и вторият, и третият до седмия.27 А след всички тях умря и жената.28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. (Йн 20:9)30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. (1 Кор 15:44; 1 Йн 3:2)31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. (Изх 3:6; Изх 3:16; Мк 12:26; Лк 20:37; Д А 7:32; Евр 11:16)33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. (Мт 7:28)34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. (Мк 12:28; Лк 10:25)35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: (Мк 12:28; Лк 10:25)36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ (Вт 6:5; Вт 10:12; Вт 30:6; Мих 6:8; Мт 5:43; Мк 12:30; Лк 10:27)38 Това е първа и най-голяма заповед.39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ (Лев 19:18; Мт 19:19; Мк 12:31; Лк 10:27; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. (Мт 7:12)41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: (Мк 12:35; Лк 20:41)42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? (Пс 110:1; Лк 20:42; Д А 2:34; 1 Кор 15:25; Евр 1:13; Евр 10:12; Евр 10:13)45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси. (Мк 12:34; Лк 14:6; Лк 20:40)