1Когато Исус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан. (Мк 10:1; Лк 9:51; Йн 10:40)2И големи множества вървяха след Него; и Той ги изцели там.
За брака
3Тогава при Него дойдоха фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина? (Мк 10:2)4А той отговори: Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало мъжко и женско създание и е казал: (Бит 1:27; Бит 5:2; Мал 2:15; Мк 10:6)5„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът“? (Бит 2:24; Мк 10:5; 1 Кор 6:16; 1 Кор 7:2; Еф 5:31)6Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.7Казаха му: Тогава Моисей защо заповяда мъжът да даде разводно писмо и да я напусне? (Вт 24:1; Мт 5:31)8Каза им: Поради вашето коравосърдечие Моисей ви е позволил да напускате жените си; но отначало не е било така.9И ви казвам: Който напусне жена си, освен поради прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства, и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства. (Мт 5:32; Мк 10:11; Лк 16:18; 1 Кор 7:10; 1 Кор 7:11)10Учениците Му казаха: Ако такова е задължението на мъжа към жената, по-добре да не се жени. (Пр 21:19)11А Той им каза: Не всички могат да приемат тези думи, но само онези, на които е дадено. (Ис 56:3; 1 Кор 7:2; 1 Кор 7:7; 1 Кор 7:9; 1 Кор 7:17)12Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме. (1 Кор 7:32; 1 Кор 7:34; 1 Кор 9:5; 1 Кор 9:15)
Исус Христос благославя децата
13Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха. (Мк 10:13; Лк 18:15)14А Исус каза: Оставете дечицата и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство. (Мт 18:3)15И положи ръце на тях и замина оттам.
Богатство и вечен живот
16И, ето, един младеж дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот? (Мк 10:17; Лк 10:25; Лк 17:18; Лк 18:18)17А Той му отговори: Защо питаш Мене за доброто? Един Бог има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.18Каза Му: Кои? Исус отвърна: Тези: Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; (Изх 20:13; Вт 5:17)19почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си. (Лев 19:18; Мт 15:4; Мт 22:39; Рим 13:9; Гал 5:14; Як 2:8)20Младежът Му каза: Всичко това съм пазил от младостта си, какво още не ми достига?21Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай. (Мт 6:20; Лк 12:33; Лк 16:9; Д А 2:45; Д А 4:34; Д А 4:35; 1 Тим 6:18; 1 Тим 6:19)22Но младежът, като чу тези думи, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.23А Исус каза на учениците Си: Истина ви казвам: Трудно ще влезе богат в небесното царство. (Мт 13:32; Мк 10:24; 1 Кор 1:26; 1 Тим 6:9; 1 Тим 6:10)24При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.25А учениците, като чуха това, твърде много се зачудиха и казаха: Като е така, кой може да се спаси?26А Исус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно. (Бит 18:14; Йов 42:2; Ер 32:17; Зах 8:6; Лк 1:37)27Тогава Петър Му отговори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; тогава какво ще имаме? (Вт 33:9; Мт 20:21; Мк 10:28; Лк 5:11; Лк 22:28; 1 Кор 6:2; 1 Кор 6:3; Отк 2:26)28А Исус им каза: Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесетте престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. (Мт 20:21; Лк 22:28; 1 Кор 6:2; 1 Кор 6:3; Отк 2:26)29И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот. (Мк 10:29; Мк 10:30; Лк 18:29; Лк 18:30)30Обаче мнозина, които са първи, ще бъдат последни, а последните – първи. (Мт 20:16; Мт 21:31; Мт 21:32; Мк 10:31; Лк 13:30)