1И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила. (Мт 16:28; Мт 17:1; Мт 24:30; Мт 25:31; Лк 9:27; Лк 9:28; Лк 22:18)2И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях. (Мт 17:1; Лк 9:28)3Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели. (Дан 7:9; Мт 28:3)4И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.5А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Моисей и една за Илия;6защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.7И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.8И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.9И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите. (Мт 17:9)10И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.11И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде? (Мал 4:5; Мт 17:10)12А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? – Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен. (Пс 22:6; Ис 53:2; Ис 53:3; Дан 7:13; Дан 9:26; Лк 23:11; Фил 2:7)13Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. (Мал 4:5; Мт 11:14; Мт 17:12; Лк 1:17)
Излекуването на бесноватия младеж
14И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях. (Мт 17:14; Лк 9:37)15И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.16А Той ги попита: За какво се препирате с тях?17И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух. (Мт 17:14; Лк 9:38)18И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.19А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.20И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен. (Мк 1:26; Лк 9:42)21Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.22И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.23А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва. (Мт 17:20; Мт 21:22; Мк 11:23; Лк 17:6; Йн 11:40)24Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.25А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.26И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.27Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.28И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним? (Мт 17:19)29Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.30И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.31Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне. (Мт 17:22; Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 24:7)32Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат.
Наставление за смирение
33И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя? (Мт 18:1; Лк 9:46)34А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си – кой е по-голям? (Мт 18:1; Лк 9:46; Лк 22:24)35И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички. (Мт 20:26; Мт 20:27; Мк 10:43)36Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза: (Мт 18:2; Мт 18:5; Мк 10:16; Лк 9:47)37Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. (Мт 10:40)
„Който не е против нас, той е на наша страна“
38Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше. (Чис 11:28; Лк 9:49)39А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови. (1 Кор 12:3)40Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна. (Мт 12:30)41Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. (Мт 10:42)
За изкушенията
42А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето. (Вт 13:6; Мт 18:6; Лк 14:34; Лк 17:1)43И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън, (Вт 13:6; Мт 5:29; Мт 18:8)44където „червеят им не умира и огънят не угасва“. (Ис 66:24)45И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,46където „червеят им не умира и огънят не угасва“.47И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,48където „червеят им не умира и огънят не угасва“.49Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол). (Лев 2:13; Ез 43:24)50Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си. (Мт 5:13; Лк 14:34; Рим 12:18; Рим 14:19; 2 Кор 13:11; Еф 4:29; Кол 4:6; Евр 12:14)