1И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него. (Мт 13:53; Мт 13:54; Лк 4:16)2И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му? (Мт 7:28; Мк 1:27; Йн 6:42)3Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него. (Мт 11:6; Мт 12:46; Мт 13:55; Лк 4:22; Йн 6:42; Гал 1:19)4А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом. (Ер 12:6; Мт 13:57; Лк 4:24; Йн 4:44)5И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели. (Бит 19:22; Мт 13:58; Мк 9:23)6И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. (Ис 59:16; Мт 9:35; Лк 13:22)
Изпращането на дванадесетте ученици
7И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. (Мт 10:1; Мк 3:13; Мк 3:14; Лк 9:1)8Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;9но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи. (Д А 12:8)10И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам. (Мт 10:11; Лк 9:4; Лк 10:7; Лк 10:8)11А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях. (Мт 10:14; Лк 9:5; Лк 10:10; Д А 13:51; Д А 18:6)12И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.13Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. (Як 5:14)
Убиването на Йоан Кръстител
14А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него. (Мт 14:1; Лк 9:7)15А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци. (Мт 16:14; Мк 8:28)16Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал. (Мт 14:2; Лк 3:19)17Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. (Лк 3:19)18Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена. (Лев 18:16; Лев 20:21)19А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;20защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше. (Мт 14:5; Мт 21:26)21И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини, (Бит 40:20)22и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.23И и се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми. (Ест 5:3; Ест 5:6; Ест 7:2)24А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.25И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.26И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да и откаже. (Мт 14:9)27И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата28и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.29А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали. (Мт 14:13; Лк 9:10; Йн 6:1)31А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат. (Мт 14:13; Мк 3:20)32И отидоха с лодката на уединено място насаме. (Мт 14:13; Лк 9:10)33А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.34И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща. (Мт 9:36; Мт 14:14; Лк 9:11)35И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно. (Мт 14:15; Лк 9:12)36Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.37А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? (Чис 11:13; Чис 11:22; 4 Цар 4:43)38Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби. (Мт 14:17; Мт 15:34; Мк 8:5; Лк 9:13; Йн 6:9)39Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.40И те насядаха на редици – по сто и по петдесет.41След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички. (1 Цар 9:13; Мт 26:26)42И всички ядоха и се наситиха.43И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.44А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
Исус Христос ходи по водата
45И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. (Мт 14:22; Йн 6:16; Йн 6:17)46След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. (Мт 14:23)47И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. (Мт 14:23; Йн 6:16; Йн 6:17)48И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.49А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;50защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!51И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.52Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. (Мк 3:5; Мк 8:17; Мк 8:18; Мк 16:14)
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата. (Мт 14:34)54А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;55и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той. (Мт 4:24)56И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха. (Мт 9:20; Мк 5:27; Мк 5:28; Д А 19:12)