Марко 14

Библия, ревизирано издание

1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят. (Мт 26:1; Мт 26:2; Лк 22:1; Йн 11:45; Йн 11:55; Йн 13:1)2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му. (Мт 26:6; Лк 7:37; Йн 11:2; Йн 12:1; Йн 12:3)4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.6 Но Исус каза: Оставете я. Защо и досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас. (Вт 15:11)8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.10 Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде. (Мт 26:14; Лк 22:3; Лк 22:4)11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.12 А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата? (Мт 26:17; Лк 22:7; Йн 13:1)13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте. (Мт 26:20)18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. (Пс 41:9; Мт 26:20; Мт 26:21; Лк 22:14; Йн 13:21)19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. (Мт 26:24; Лк 22:22)22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. (Мт 26:26; Лк 22:19; 1 Кор 11:23; 1 Кор 11:24)23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм. (Мт 26:30)27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“ (Зах 13:7; Мт 26:31; Йн 16:32)28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея. (Мк 16:7)29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма. (Мт 26:33; Мт 26:34; Лк 22:33; Лк 22:34; Йн 13:37; Йн 13:38)30 Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен. (Мт 26:31; Мт 26:34; Лк 22:31; Лк 22:34; Йн 13:36; Йн 13:38)31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.32 Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. (Мт 26:36; Лк 22:39; Йн 18:1)33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. (Йн 12:27)35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш. (Мт 26:39; Йн 5:30; Йн 6:38; Рим 8:15; Гал 4:6; Фил 2:8; Евр 5:7)37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно. (Лк 22:40; Рим 7:23; Гал 5:17)39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците. (Йн 13:1)42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава. (Мт 26:46; Йн 18:1; Йн 18:2)43 И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините. (Мт 26:47; Лк 22:47; Йн 18:1; Йн 18:3)44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав – Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите? (Мт 26:55; Лк 22:52)49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията. (Йов 19:13; Пс 22:6; Пс 69:8; Пс 88:8; Ис 53:12; Лк 22:37; Лк 24:44)50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.53 И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците. (Мт 26:57; Лк 22:54; Лк 22:63; Йн 18:13; Йн 18:19)54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха. (Пс 27:12; Пс 35:11; Мт 26:59)56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен. (Мк 15:29; Йн 2:19)59 Но и в това свидетелствата им се различаваха.60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб? (Мт 26:62)61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения? (Ис 53:7; Мт 26:63; Д А 8:32; Евр 1:5)62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния[1] и идещ с небесните облаци. (Мт 24:30; Мт 26:64; Лк 22:69; 2 Сол 1:10)63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.66 И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника; (Мт 26:58; Мт 26:69; Лк 22:54; Лк 22:55; Лк 22:56; Йн 18:15; Йн 18:25)67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя. (Мт 26:71; Лк 22:58; Йн 18:25)69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава. (Мт 26:73; Лк 22:59; Йн 18:26; Д А 2:7)71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака. (Мт 26:75; Мк 14:30)