Лука 4

Библия, ревизирано издание

1 А Исус, пълен със Святия Дух, когато се върна от брега на Йордан, беше воден от Духа в пустинята четиридесет дни, (Мт 4:1; Мк 1:12; Лк 2:27; Лк 4:14)2 където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни; и когато изминаха те, Той огладня. (Изх 34:28; 3 Цар 19:8)3 И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.4 А Исус му отговори: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово.“ (Вт 8:3; Мт 4:4)5 Тогава, като Го изведе на една висока планина и Му показа всички царства на света, в един миг време, дяволът Му каза:6 На Тебе ще дам цялата тази власт и слава на тези царства, защото на мен е предадена и аз я давам на когото искам. (Йн 12:31; Йн 14:30; Отк 13:2; Отк 13:7)7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. (Вт 6:13; Вт 10:20; Мт 4:10)8 А Исус му отговори: Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“9 Тогава Го заведе в Йерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу; (Мт 4:5)10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят; (Пс 91:11; Пс 91:12; Мт 4:6)11 и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък крака Си.“12 А Исус му отговори: Казано е: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог.“ (Вт 6:16; Мт 4:7)13 И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време. (Йн 14:30; Евр 4:15)14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност. (Мт 4:12; Мк 1:14; Лк 4:1; Йн 4:43; Д А 10:37)15 И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го славеха.16 И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете. (Мт 2:23; Мт 13:54; Мк 6:1; Д А 13:14; Д А 17:2)17 Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано:18 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, (Ис 61:1; Ис 61:2)19 да проглася благоприятната Господня година.“20 И като сгъна свитъка, върна го на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.21 Исус започна да им казва: Днес се изпълни това писание пред вас[1].22 И всички говореха добри неща[2] за Него, като се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Йосифовият син? (Пс 45:2; Мт 13:54; Мк 6:2; Лк 2:47; Йн 6:42)23 А Той им каза: Навярно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, излекувай себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, направи го и тук, в Своето родно място. (Мт 4:13; Мт 11:23; Мт 13:54; Мк 6:1)24 И пак каза: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в своята родина. (Мт 13:57; Мк 6:4; Йн 4:44)25 А ви казвам наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя; (3 Цар 17:9; 3 Цар 17:10; 3 Цар 18:1; Як 5:17)26 а при нито една от тях не беше пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.27 Така също много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман. (4 Цар 5:14)28 Като чуха това всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха при пропастта на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.30 Но Той мина между тях и си отиде. (Йн 8:59; Йн 10:39)31 И слезе в Галилейския град Капернаум и ги поучаваше в събота; (Мт 4:13; Мк 1:21)32 и се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт. (Мт 7:28; Мт 7:29; Мк 1:22; Лк 2:47; Тит 2:15)33 А в синагогата имаше човек, обладан от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: (Мк 1:23)34 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти – Святият на Бога. (Дан 9:24; Лк 1:35; Лк 4:41)35 Но Исус го смъмра и каза: Млъкни и излез от него. И бесът, като го повали насред синагогата, излезе от него, без никак да го повреди.36 И всички се смаяха и разискваха помежду си: Какво е това слово, защото Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат?37 И мълвата за Него се разнесе по всички околни места.38 И като стана и излезе от синагогата, влезе в къщата на Симон. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и те Го молиха за нея. (Мт 8:14; Мк 1:29)39 А Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави, и жената начаса стана и им прислужваше.40 И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели. (Мт 8:16; Мк 1:32)41 Още и бесове с крясък излизаха от мнозина и казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос. (Мк 1:25; Мк 1:34; Мк 3:11; Мк 3:12; Лк 4:34; Лк 4:35)42 И като се съмна, Той излезе и отиде на уединено място, а множествата Го търсеха, идваха при Него и искаха да Го задържат, за да не си отива от тях. (Мк 1:35)43 Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен. (Мк 1:38)44 И проповядваше в Галилейските синагоги. (Мк 1:39)