1Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.3Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.5И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?6А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.7После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.8И господарят му похвали неправедния настойник[1] за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. (Йн 12:36; Еф 5:8; 1 Сол 5:5)9И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. (Дан 4:27; Мт 6:19; Мт 19:21; Лк 11:41; 1 Тим 6:17)10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен. (Мт 25:21; Лк 19:17)11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?13Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона! (Мт 6:24)
Законът и Божието царство
14Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. (Мт 11:12; Мт 23:14; 1 Тим 6:10)15Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога. (1 Цар 16:7; Пс 7:9; Ер 11:20; Лк 10:29)16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него. (Мт 11:12; Мт 11:13; Лк 7:29)17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне. (Пс 102:26; Пс 102:27; Ис 40:8; Ис 51:6; Мт 5:18; 1 Пет 1:25)18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. (Вт 24:1; Мт 5:32; Мт 19:9; Мк 10:11; 1 Кор 7:10; 1 Кор 7:11)
Притча за богаташа и бедния Лазар
19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,21като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.23И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.24И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък. (Ис 66:24; Зах 14:12; Мк 9:44)25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. (Йов 21:7; Йов 21:13; Лк 6:24)26И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.27А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,28защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.29Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях. (Ис 8:20; Ис 34:16; Йн 5:39; Йн 5:45; Д А 15:21; Д А 17:11)30А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.31И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. (Йн 12:10; Йн 12:11)