1След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. (Мт 9:37; Мт 10:1; Мк 6:7)2И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. (Мт 9:37; Мт 9:38; Йн 4:35; 2 Сол 3:1)3Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. (Мт 10:16)4Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте. (4 Цар 4:29; Мт 10:9; Мт 10:10; Мк 6:8; Лк 9:3)5И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! (Мт 10:12; Мк 6:10)6И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас.7И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. (Вт 24:14; Мт 10:10; Мт 10:11; 1 Кор 9:4; 1 Кор 10:27; 1 Тим 5:18)8Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат9и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. (Мт 3:2; Мт 4:17; Мт 10:7; Лк 9:2)10А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете:11И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. (Мт 10:14; Лк 9:5; Д А 13:51; Д А 18:6)12Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град. (Мт 11:21)
Упреци към непокаялите се градове
13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. (Ис 23:1; Ез 3:6; Ез 26:2; Мт 11:20; Мт 11:21)14Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.15И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш! (Бит 11:4; Вт 1:28; Ис 14:13; Ер 51:53; Ез 26:20; Ез 32:18; Мт 11:23)16Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил. (Чис 16:11; Мт 10:40; Мк 9:37; Лк 9:48; Йн 5:23; Йн 13:20; 1 Сол 4:8)
Завръщането на седемдесетте ученици
17И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. (Лк 10:1)18А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. (Йн 12:31; Йн 16:11; Отк 9:1; Отк 12:8; Отк 12:9)19Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. (Мк 16:18; Д А 28:5)20Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата. (Изх 32:32; Пс 69:28; Ис 4:3; Дан 12:1; Фил 4:3; Евр 12:23; Отк 13:8; Отк 20:12; Отк 21:27)21В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. (Ис 32:4; Мт 11:25; 1 Кор 1:21)22Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. (Мт 28:18; Йн 1:18; Йн 3:35; Йн 5:27; Йн 6:44; Йн 6:46; Йн 17:2)23И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. (Мт 13:16)24Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха. (1 Пет 1:10)
Най-голямата заповед
25И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (Мт 19:16; Мт 22:34; Мт 22:35; Мк 12:28; Мк 12:38)26А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш?27А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ (Лев 19:18; Вт 6:5; Мк 12:29)28Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш. (Лев 18:5; Неем 9:29; Ез 20:11; Ез 20:13; Ез 20:21; Д А 10:28; Рим 10:5)
Притча за добрия самарянин
29Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? (Лк 16:15)30Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.31А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. (Пс 38:11)32Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.33Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, (Йн 4:9)34приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.35И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя.36Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците?37Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.
При Марта и Мария
38И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. (Йн 11:1; Йн 12:2; Йн 12:3)39Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. (Лк 8:35; Д А 22:3; 1 Кор 7:32)40А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне.41Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;42но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея. (Пс 27:4)